Беше много отдавна
този паметен ден,
малка точка отправна
към човек уморен.

Във хиляда живота
и безбройни съдби
много хора погуби,
много хора спаси.

Днес опасен престъпник,
вчера беше герой
и обществен застъпник...
Утре – страшен копой.

Бе безкрайно доверен,
животински жесток,
и студено премерен,
и обичащо строг.

След безкрай много смърти
и треперещи дни,
уморен от безсмъртие
нож в сърцето заби.

И не пяха камбани,
тишината бе гроб,
оплаквачите – врани,
а небето – покров.

Беше много отдавна
този паметен ден;
малка точка отправна,
спомен стар проследен.

Редактирано от jokerO7 на 27.01.07 12:29.

Прочетох го до края. Това не е малко. Не разбрах за кого се разправя само.

В отговор на:

---

Не разбрах за кого се разправя само.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бе някой писач ще да е бил.
Те хиляда живота изживяват на хартия.
И на хартия умират от нож...

Пък в днешно време не се подписват в никакви договори на хартия, защото предпочитат си мрат във сценариите на компа.... :)

Май си права :)