Прогони поете,
белите призраци
от вледенените си нощи,
защото звездите ги заредих с отрова,
а всяка абстракция,
откъсната от ада на живота,
се превръща в измислица
за заблуда на наивните читатели,
които те поощряват
да си играеш с думите,
дори и в залеза на дните ти.
Вземи желания от самотната бреза,
превърни се в пролет,
за да решим заедно
как да размразим либийската зима,
но няма да се криеш
в нечий нежен дъх,
а ще подгоним демоните,
за да освободим сънародниците ни
от прегръдката на призраците!

Hallo, master,
Кажи ми какво да прогоня, когато душата ми плаче...