|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
Човекът , който беше неизменно силен ...
|
|
Автор | Hяkoй cи (Нерегистриран) |
Публикувано | 10.11.06 21:28 |
|
Човекът , който беше силен неизменно
и бе опора за приятели и за другари,
и в мъките и болките им до последно,
не ги предаде и за миг не ги остави,
Препъна се човека , огъна се и тежко падна,
тъй както крачеше сред своите другари,
а съдбата за сълзи и болка вечно гладна,
планина от зъл живот отгоре му стовари.
Затиснат тежко от живота непосилен,
ранен и слаб , кървящ , със силица последна,
човека , който беше неизменно силен,
за помощ своята ръка протегна.
Погледнаха го всички със почуда,
побутнаха кървящото му рамо
и казаха „Каква заблуда !!!
Като всички ни и той човек е само !!! ”
Загърбиха го , глухи за молбите що изрича,
безсъвестни , без капка угризение,
дори онази , що кълнеше се , че го обича,
изчезна скрита зад удобно обяснение.
И човека , който нявга беше силен,
останал паднал , сам самичък в мрака,
треперещ от студа на самотата и безсилен,
стенейки със кървави сълзи заплака.
Всички , на които беше вярвал безрезервно,
с предателство платиха за дарената им вяра,
облян в сълзи , човека стисна зъби гневно
и с вик отхвърли на живота зъл товара.
Надигна се и със сълзи солени,
изми кървящата в душата рана,
превърза двете си нозе ранени,
напрегна се и с вик на болка стана.
И тръгна , както беше ходил до последно,
а само преди миг лежеше под товара,
отново беше станал силен неизменно,
но в хората навеки бе загубил вяра.......
| |
Тема
|
Re: Човекът , който беше неизменно силен ...
[re: Hяkoй cи]
|
|
Автор | :-)) (Нерегистриран) |
Публикувано | 11.11.06 02:52 |
|
......
"In the shadows"
| |
Тема
|
Re: Човекът , който беше неизменно силен ...
[re: Hяkoй cи]
|
|
Автор | podobno (Нерегистриран) |
Публикувано | 11.11.06 09:33 |
|
ama po-hubavo:
"Ти не си като нас"- казаха те
и стрела прониза гърдите му.
Той отвърна: "Нямам нужда от вас"
и пое
по улиците на живота
с хилядите свои рани от стрели…
Блуден син.
Мина пролетта
и лятото,
и есента.
Падна първият сняг.
Той спираше пред всяка дървена врата
и молеше да бъде стоплен.
Уви!
Не вярваха на късни гости.
Измамник ли бе той, крадец ли?…
Не искаха да знаят - той бе чужд!
Как искаше да бъде мил
и да разкрие вече своята човечност,
но с много рани беше се сдобил -
бе още по-различен, грозен, неприветлив.
...
Остана сам на улицата пуста.
Погледна в бялата далечина
и се изгуби в нея
със своите човешки чувства.
| |
Тема
|
Re: финал
[re: Hяkoй cи]
|
|
Автор | 1 (Нерегистриран) |
Публикувано | 13.11.06 01:41 |
|
по стъпките им крачел,
отъпкана пътека следвал
изспускал себе си във фуги, улични павета и тротоари
а после в заледена локва се погледнал
бе станал като вчерашните си другари
| |
Тема
|
Re: финал
[re: 1]
|
|
Автор | the man who sold the world (Нерегистриран) |
Публикувано | 13.11.06 09:43 |
|
вината търси ... у себе си, у другите, далече
въпрос за смисъла
който на таз бездна го обрече
другари, приятели, предатели ...стари
сега ще се сърдят, кой както свари.
| |
|
" Верността е закон,
без смекчаващи
вината обстооятелства ".
Ален Делон
ВРЕМЕ Е ,ВРЕМЕ Е,
приятели !
Последни мохикани
на възхищение
и грешки !
Този път се извива...
Чувам глас,
слаби са думите,
погледи живи -
има само усещане ,
че ви има ...
А КОГА ИДВА
час на разплащане ?
Време от мен и
за вас дадено
ще отмие
горчивото вино... "
КОЙТО НИ Е ПРЕДАЛ ЕДИН
ПЪТ- БРАТ,ПРИЯТЕЛ И ЛЮБИМ,
ТОЙ НЕ ЩЕ НИ Е -НИ МИЛ ,
НИ ДРАГ. ..
Ала трябва -НИЙ ДА МУ
ПРОСТИМ !
| |
Тема
|
Re: финал
[re: lddy]
|
|
Автор | lady (Нерегистриран) |
Публикувано | 14.11.06 08:36 |
|
"ВЕРНОСТТА Е ЗАКОН,
без смекчаващи вината
обстоятелства "
АЛЕН ДЕЛОН
В ЗИМНА ВЕЧЕР-
сама , с куче
предано ,до гроба
си бащин приседнах.
И свещица запалих.
ОБЕЩАХ-НЯКОГА,
преди 20 лета -думи
чудни да изрека...
И ДА НАПИША-
"Посланието на рода..."
....................
И боли ме,вярвай ми,
татко, от приятели !
Аз ли -много им искам,
те ли -за себе си
мислят
като чакам вярност
за вярност ....
После -тихо до мен
заплака Кучето,
верността .
След него -и вечерта .
И ГРАДЪТ МИ ОБИЧАН
ТЪЖНО ЗАПЛАКА.
А втората ми душа -
на онова неродено
момче- се изправи
на бора-чак на върха
и извика :ЩЕ НАПИША
"Посланието на рода !"
| |
Тема
|
Re: Човекът , който беше неизменно силен ...
[re: Hяkoй cи]
|
|
Автор | Ninana (Нерегистриран) |
Публикувано | 14.11.06 09:07 |
|
Няма силни хора.
Има хора, които се чувстват силни в някаква удобна им роля.
И удоволствието от доминирането накрая им се връща тъпкано.
| |
Тема
|
Re: Човекът , който беше неизменно силен ...
[re: Ninana]
|
|
Автор | Hяkoй (Нерегистриран) |
Публикувано | 14.11.06 11:07 |
|
В крайна сметка, всички сме част от едно и също лицемерие!
Но да се ръководят илюзиите на тълпата - това е велика власт.
"Човек, често пъти изобщо не се стреми към щастие, а към пренасяне на своето нещастие в чуждите души"
| |
Тема
|
Re: My Lady, не тъжи
[re: lady]
|
|
Автор | gentleman (Нерегистриран) |
Публикувано | 14.11.06 15:09 |
|
<<Ако аз бръкна в гъзъ ти с пръс, и двамата сме с пръс у газ>> "Специална теория на относителността" А.Айнщайн (коментар на закона, колкото и да искаш да преебеш някого, преебани сте и двамата, защото всичко е относително ;P)
Обикнах този град заради теб,
и мъката, и горестта,
и сивотата, и калта!
Ах колко плаках,
неверно-верен пред теб,
не смея и да те обичам, My Lady
от тебe уж все бягам, все се отричам,
а все тебе сънувам,
все така те наричам "Любов".
И когато със кама,
отново пронижеш моята душа,
je t'aime. oui daccord, je t'aime. be happy
My Lady, не тъжи!
Може би мислиш нещо, но то не е вярно, защото нещата са всъщност много относителни!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|