Човекът , който беше неизменно силен ... / Култура и изкуство / Поезия

Човекът , който беше силен неизменно
и бе опора за приятели и за другари,
и в мъките и болките им до последно,
не ги предаде и за миг не ги остави,

Препъна се човека , огъна се и тежко падна,
тъй както крачеше сред своите другари,
а съдбата за сълзи и болка вечно гладна,
планина от зъл живот отгоре му стовари.

Затиснат тежко от живота непосилен,
ранен и слаб , кървящ , със силица последна,
човека , който беше неизменно силен,
за помощ своята ръка протегна.

Погледнаха го всички със почуда,
побутнаха кървящото му рамо
и казаха „Каква заблуда !!!
Като всички ни и той човек е само !!! ”

Загърбиха го , глухи за молбите що изрича,
безсъвестни , без капка угризение,
дори онази , що кълнеше се , че го обича,
изчезна скрита зад удобно обяснение.

И човека , който нявга беше силен,
останал паднал , сам самичък в мрака,
треперещ от студа на самотата и безсилен,
стенейки със кървави сълзи заплака.

Всички , на които беше вярвал безрезервно,
с предателство платиха за дарената им вяра,
облян в сълзи , човека стисна зъби гневно
и с вик отхвърли на живота зъл товара.

Надигна се и със сълзи солени,
изми кървящата в душата рана,
превърза двете си нозе ранени,
напрегна се и с вик на болка стана.

И тръгна , както беше ходил до последно,
а само преди миг лежеше под товара,
отново беше станал силен неизменно,
но в хората навеки бе загубил вяра.......