Обади ми се по телефона снощи Моня и таз история ми разказа. Аз ще ви я препредам, за да знаете подвизите на героите от квартала края крана.

--------------------------------------------------
Моньо и Коньо на палачинков митинг
--------------------------------------------------

Моньо и Коньо са другари смели
от бой не бягат макар и дебели
имат силна гражданска позиция
и не лягат пред полиция.

За митинг разбрали те велик
зарадвали се с мощен вик
натам тръгнали
и за път си палачинки вземали.

Пристигнали след двад-ни
отдавна палчинки нямало и били глад-ни
а там тълпа събрана
от зарана.

Множеството крещяло
и на тях да надигнат глас им се дощяло
"Искаме храна" - надали мощен вой
тълпата ги понесла на рамене като порой.

И Моньо вдигнал тост със шише боза:
"Народен Глас за
Палачинки
и Боровинки"

След това отишли в сладкарница Неделя
и се наяли до спукване
със сметана и паеля.

Аз там не бях
да се окапя не успях.

Сагата на Моньо и Коньо в гората

След това митингуване славно,
нашите смели герои бавно
отправиха се към гората
да напълнят пак торбата
с вкусни боровинки
за топли палачинки.
Вървят нагоре без умора,
без почивка, без крамола.
А в гората има
изкушения за трима -
ту зайче се премята,
ту сърничка заподскача,
ту славей чуден глас извива,
а под него плези се Кума Лиса.
Но встрани взор не мятат,
Моньо и Коньо бодро крачат
по пътеката трънлива,
стръмна, каменлива,
че упорити са като магарета
и не сещат на планината
краставата, коравата ината.
Дрипави, гладни, боси,
окървавени до кокъл чипоноси
търбусите довлачват -
ура, върха изкачват.
А тук вкусни боровинки
на воля си червенеят,
зреят, хубавеят.
Очите им се пулят -
на копчета са заприличали,
а сърцата - бегом в нозете разтичали.
Ох, тези боровинки,
малки кат калинки,
как с уста да не ги
откъснеш,
бавно, ароматно да
ги преглътнеш.
Сок от устните
стича,
ах, ти Моньо
егати пича!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моньо и Коньо приготвят сладко
------------------------------------------

В предния епизод нашите юнаци
с плодове в гората пълнеха каци
плодове хапнаха
и малко даже събраха.

И палачинките, те знаят
искат сладко от буркани
с плодове сварени
в казани.

Затова казана с маркуча поляха
захар повечко сипаха
и плодовете вътре се озоваха
и вода съвсем малко наляха.

Накладоха огън отдолу
от казана пара се вдига
героите огладняха
коремите им песен запяха.

Тогава в казана с ръка бръкнаха
с вик на болка махлата дигнаха
но плодовете обраха
и ги хапнаха.

Поуката каква е всеки знае
купувайте си сладкото от магазина
ако ще и вносно от чужбина
а герои като Моньо и Коньо са малцина.

Окапани със сладко до нозете,
С мехури огромни по ръцете,
Двамата герои скорострелно
Полетяха към отделение спешно.

Вой се вдигна до небето,
Че боли ги страшно и кормето –
Сладкото набързо излапаха
И в болницата се озоваха.

Лекарите в чудо се видяха,
Медсестрите зорко бдяха
Над юнаците нещастни
Набодени с игли безопасни.

Бинтове, системи и мехлеми
И лекарства с вкус на бадеми,
Моньо и Коньо на кревати са приковани,
Няма палачинки, няма каравани.

Нашите герои горчиво плачат,
Че далече остава плажът,
Туй лято ще пропуснат
И в болницата ще разпускат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В тази част се описват приключенията на Моньо и Коньо в болницата довели до тяхното славно изгонване

-----------------------------------------------
Изгонването на Моньо и Коньо от болницата
-----------------------------------------------

Нашите герои се наспали
и както се сещате огладняли
на другите болни храната събрали
и я изяли.
А когато докторите дошли
те нищо не били видяли.

Моньо на сестрата казал
"Сестра, на помощ в гащите ми гущер влязъл!"
Сестрата му обърнала внимание
и мощен ШАМАР му зашила с голямо старание.

Тогава доктора им казал
"Вие сте здрави
като дувари".
И ги изгонил
без повече шамари.

Поуката каква е всеки знае
не се прави на умен
с гущер гумен.

тука проверете,

Моньо и Коньо в казармата

Нашите гладници,
натирени с ритници,
от болницата избегаха
и в казармата се озоваха.

Фатмакът ги посрещна
с поглед благ:
"Хайде, давай, бе юнак!
Откога те чакам на портала -
мотаеш се като баба!
Ето ви муниции-
противогази, пистолети,
и гранати,
и Калашников автомати.
Близо е височинката,
превземете ли я -
ваша е храната!"

Моньо и Коньо с гръм и устрем
неприятеля атакуват
даже хич не се страхуват,
че фира някой може да даде
и кости да положи на бойното поле.

Авантюристи безразсъдни са
всички знаем,
смели и сърцати са,
нека си признаем.

За залог голям
се те сражаваха,
че тавите и казаните
за тях се пълнеха
с изкушаващи благинки-
топли палачинки
и сладки боровинки.