Тихо е като молитва.
Изгубени са всички думи
и всички пътища,
които някъде отвеждат.
Ръката ми обгръща твоята
тъй както невъзможност.
И меко идва вечер.

Прекрасно е до невъзможност, до сбъдване. Стих от онези, които те намират сами и никога не те напускат

тихо е като молитва
изгубени са всички думи
пътищата са посърнали, от ръката
ми към теб се раздалечават за
да се обгърнат ли там, повторна среща
ли не знам, пътищата водят от мен
губя себе си и се лутам на няколко
места едновременно, построй
храм, където да се срещнем
моля те, думите се губят изреченията
скитат поотделно, смисълът е там
към теб, разпръснах съзнанието си и
всяка река от прах потече поотделно
стъпките не виждам, повече от песъчинките
са мислите ми на парченца, аз запратих
се в това поклонение, тръгнаха телата ми
душата ми се процеди през ситотото на горите,
всички животни впрегнах пред колите си,
колелатаотсичат дните ми и дори не подозират
за кочияша от съседната пътека, пак аз впрегнах
всички демони и се надпреварвам със себе си
измъчвам всички клетки от тялото си, този път
всичко иска да изчезне с исключение на една
единствена врата, без нищо, чакай ме при себе си.

Защо говориш глухо,
тъй далечно?
Защо трепериш?
И погледът защо е сведен?
Във час камбанен е звучно
твойто име
и облаците се издигат
като стражи
над твоето ранено тяло.
Единствено представата
погребва
и онзи страх,
че нищо вече няма да е същото.
Във шепите си нося цвят
на хълми,
в очите – блясък на широкото
море
и екота на моето сърце
зове те
теб
безсмъртна моя…

Сега е сватбата на боговете.

Страхотно описание. Възможно ли е хората да имат толкова еднакви преживявания?

тихо е като молитва
изгубени са всички думи

Естествено, нали не си мислехте, че сте сътворили нови, несъществували досега усещания? Или може би думи?

Всички пътища отиват към РИМ,
но ние не тръгнахме,
не заглушиха тракащи колела
на влакове
нашите думи.

останахме, да у-
стоим на скука, безсъние,
безлюбовие,
и тази безмислена
страст,
която ти не сподели във съня ми.

ха ха ха :]

любов е свят
аз е опора
връзка е свобода
зеници слънца
очите са орбити
денят и е врътка
лунно покритие е нощта.
прегръдка галактика.
затворена траектория обичта.

Добър ден,

прегръдка галактика.
затворена траектория обичта.
денят и е врътка
лунно покритие е нощта.
очите са орбити - зеници слънца,
любима обичам ги, но как ти можа?
любовта ни е свят
и ти си опора
а връзката ....свобода!
обичам те,мила,
сега,

се чуствам толкова плитка, глуха, сама, и няма,
сълзите се стичат - никога досега,

само сега,
една сълза се търкулнала почти докато спя,
сънувах - на край света съм,
всяка нощ те сънувам,

Добър ден,

прегръдка галактика.


И сбогом..........тишина.




Обичам те толкова много, любовта е приказно нещо, и като пилета във калчища, нагазихме твърде и много е трудно да излезем сега, тренирай мила с крила, а аз те обичам, това е, ...........