не съм те забравил
ако продължаваш да ми говориш.
и да подскачаш като скакалец
кацнал в ракетка от лист и
излетял
но аз не съм те забравил
когато ме гледат отвсякъде твоите повърхности
а над езерото фонтанът призрачен
центрира сушата около себе си.
когато стъблата на дърветата
носят подписи
от нашата вода.

allomorph

само когато съм слаб, съм на повърхността
и тогава хората се смеят и шляпат
с калните си обувки
когато се огледат виждат себе си
и мечтаят за релеф, който не могат да усетят
където е потънала цялата вселена
те не могат да бъдат
обувките им нямат това свойство
а очите им работят с отразена светлина
устите им са зейнали от приказки
отварят ги и ги затварят
но при мен е безмълвно
опитите им са напразни
те са там, навън завинаги
да подскачат като маймуни
да се замерват и да си дърпат опашките
за съжаление някои вече нямат
и само се зъбят
какво търсите тук
след като не разбирате
не може да нарушите света,
който не е ваш
в мига в който си тръгнете
вселената пак ще се проясни
звездите ще изгреят между камъните
и вместо глъчка, ще възникне музика,
която не е за вас и никога не е била.

allomorph

обратното това съм аз
а хората сте вие

да но водата беше жабурнясала
невидима за празни очи
и безинтересна като обикновен дъждовен червей
като нещо носещо мърсотия
когато всъщност тя действително носи мърсотия,
но е много особена вода
хората не виждат това
никога не са виждали

когато не виждаш с празни очи
и не пееш с ням глас
когато не можеш да достигнеш
простора и си затворена в червея
който те гризе
когато мръсотия е на устата ти

пак ела :)

и макар сърцето ти да е от прешлени
а чувствата ти от косъмчета
устата ти да е жабурясала
и пипалата ти разлигавени

ще дойдеш ли?

когато тъканта се разлага
между пръстите ти
а голямото вдъхновение
се оказва пльокащия крак.

там ли ще стоиш?

същото блато
от тях е останало

мъртво родено.
мъртво прогледнало.
за организмите забавление.
изконсумирано.

Редактирано от undecided на 23.07.06 05:26.

ne tova e smisylyt!

ти си скална рисунка
която не може да се освободи от себе си
завинаги залепена
за съжаление

allomorph

вървя си и вече по стъмване
докосвам тревите
от двете страни на пътя
не знам името им,
ще ги нарека условно мелии.
нещо като миниатюрен папур
с глава по-малка от термометър.
малко по-високо от ръцете ми.

вървя си и
докосвам мелиите
след година - вече ги няма
били са с мен

откъснах си едно
и го държа в ръката си
питам се какъв е смисълът?
било е в ръката ми

направих нещо като ключ
и го оставих на едно място
където други ще го видят
или няма.

allomorph

нека цветето отлети от листата
възможно ли е това?
а правилно ли е

нека цялата вселена се превърне
в едно огромно цвете
за какво ми е?

allomorph

не аз съм това
а твоето съзнание

какво ли не е видял светът
емунчовци
емаймуни
егоманиаци
ехехе

allomorph