когато вали

и сме се любили да изнемога
когато сме спорили
и сме се смяли
когато сме се разплаквали
и сме се разкривали
когато сме се разнищвали

когато мирише на липи

и си мълчим заедно
когато си разказваме
и си измисляме
когато си мечтаем
и си спомняме
когато си шептим......

когато си до мен
и съм до теб

когато това са само мигове...

...заменям ги за вечността

финалът не стои. всичко останало е хубаво. ;)

обърках се-нищо не е хубаво
много сори
а кво е било тва лубене
много е зле било с тоя трагичен край-изнемога...

...Единственото,
което наистина имаш е мигът....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина нищо не му е наред. Всеки втори ред му липсва. Ще го пренапиша:

-----------------

когато вали
си пускам косата
и сме се любили да изнемога
не на кревата

когато сме спорили
за глупости
и сме се смяли
за велики пости

когато сме се разплаквали
от лук
и сме се разкривали
на воайори от отсрещният блок

когато сме се разнищвали
къде бях снощи
когато мирише на липи
ама не и тази година ощи

и си мълчим заедно
кажи нещо ще те ударя
когато си разказваме
най-накрая

и си измисляме
причини
когато си мечтаем
за сочни дини

и си спомняме
за едно време
когато си шептим....
в час и на някой му дреме
..

когато си до мен
мен ме няма
и съм до теб
ама това е измама

Контрасти

Когато контрастите станат конфликти,
когато пак огънят срещне вода,
когато към бялото черно прибавиш,
простенва безгласно една сивота.

Когато след думите тегне мълчание,
когато усмивката крие тъга,
когато в очите не срещнеш послание,
в душата нощува една самота.

Когато аморфно се слеят годините,
когато се питаш какво е любов,
когато, по навик, притиснат те грижите,
не виждаш живота, че станал е нов.

Когато се вгледаш в децата пораснали,
когато пригладиш перчема си сив,
когато отдавна са стихнали страстите,
запитай се просто: ”Дали съм щастлив?!...”

прекрасно! Браво!

Леле, това не е стих, а направо си е тема, подредена в смислен римуван текст...

Само заглавието ми звучи прекалено журналистически, като набързо шмугнато от статия на всекидневник,


няма ли да е по-добре ако примерно е нещо такова:

"Началото на безкрайния край"
или даже хрумна ми нещо такова:


"Ода за безсмъртното ежедневие"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

прекрасно! Браво!

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е завършено и няма да го пипам, за да не го разваля.

Така си е идеално. Но заглавието наистина "контрастира" със съдържавнието. Може би това е номера. Не го пипай!