и ти липсваш и не само на мен - сигурна съм

... и аз ги обичам,
понеже след тях можеш да си измислиш
всичко

най-хубавата дума си оставила
благодаря

Много е тъжно и хубаво, скоро прочетох, че само в разминаването се раждат стихове. И си е така - ако сме с любимите си хора ще пишем ли - ако е взаимна любовта и неотминала, неразминала ни, ще се родят ли толкова изплакани думи, ще се опитваме ли да доказваме колко обичаме...

mnogo qko

Ела на Кю –
ще си говорим
цяла нощ
за нещо маловажно,
ще се опитваме
да се докоснем
през екраните,
ще се усмихваме
замислено и странно –
по детски ще се сърдим
на клавишите,
когато не изписват
тези думи –
червените
със много главни букви...

Ела на Кю, ела –
не се страхувай
нощта ще ни предпазва
от безумия,
ще си говорим
като стари непознати,
ще се посмеем тъжно
над нещата,
в които сме копнели
да се сбъднем...

Ела, защото има време
до разсъмване,
до теб са точно седем
телеграфни стълба
и три съзвездия –
една жестока песен
звучи в пространството ми
вместо думите,
с които си мечтая
да те чуя...

Ела на Кю, ела –
ще се преструваме,
че няма да боли
от спомени
и ще се търсим заедно
във хората
по улиците на земята –
аз съм номер,
изписан на екрана
на небето ти...

Доказано е –
Дева
с луна във Везни.
Избрах да се върна
в Септември
преди двайсет и шест години –
беше тъмно,
десет и половина
само прилепите
будуваха
и нощите пеперуди.
Не помня гласа
на майка си
и дали е била
щастлива –
само шепот
на вятъра
ме посрещна тогава...
асцедент във Близнаци
и наистина
в мен са двама
различни хора,
които не се познават.
Пия повече,
отколкото трябва,
пуша кофти цигари
и пиша стихове
през нощта,
а денем
си нося маските
и се усмихвам
и винаги поздравявам
учтиво,
преглъщам обидите
и не се гримирам.
В Домовете ми
кой знае
какво ли има
и как хаотично
се скитат планети
неоткрити от никого
и на никого непотребни.
Ретрограден Меркурий
в опозиция на Овен –
Господи, колко е трудно
да си просто човек,
който сам е избрал
да се върне
на Земята си,
за да търси пътища...

Не спираш да ме изненадваш! Чудесен стих :)
"Господи, колко е трудно
да си просто човек,
който сам е избрал
да се върне
на Земята си,
за да търси пътища..."

Създавам се. Пак.
Отначало.
И е трудно да търся
следите си
и е тъжно да помня,
че някога
ме е имало тук,
а не искам
да рисувам в червено
вината си.
Неизбежно е –
вторите шансове
се продават
в безцветни кутии –
фокуси с шапки,
а зайците
са разбъркали
важните карти...
И е трудно
отново да вярвам,
че земята е силна
и коренна,
но във себе си
пазя предания
за небе и за птици –
пороите
разрушаваха
каменни мостове
и слънцата помръкваха
бавно...
И сега-
между мене и себе си
е безкрайно далече
забравих
да попитам
къде е началото,
а табели по пътя ми
няма,
географските карти
са свършили
или всъщност –
не са ги направили,
всички пътища – зная –
са кръгове –
концентрични спирали
в безкрая ми.

pishesh mnogo dalboko, haresva mi vatreshnata ti buria i vanshnia i izraz.

ти не вярваш, нали,
че те чакам,
че те търся в очите им –
стъпките
са отворени рани
в кървящото
и не виждам посока
за връщане...



Красиво казано

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите