Джулс
тъгувам за косата ти
падаща като нощ над голото ти рамо
а ти стоеше седнала на прозореца
и гледаше как небесният овчар прибира стадото си
ти прютяваше най черната овца
в окото си
и то ставаше кръгло като това
на Селена,
Джулс
ти отразяваше всички запалени лампи
между Дървеница и Дианабад
ставаше топло в юлската привечер
обрамчена от лицето ти
докато ме чакаш да се прибера
нощните пеперуди пият росата по шията ти
Джулс,
стопанката на летният дъжд
и на бриза във всеки метрополис
както и на моето 15 -то лято,
белите сенки на ръцете ти заглаждаха
бръчките на всеки ропот
и повдигаха в усмивка устните ми
Джулс,
тъгувам за теб
с двадесетгодишна давност
докато гледам петнайсетгодишната си дъщеря
която гризе упорито молива
и пише първите си стихове.

между дианабад и дървеница, много красив стих

Сега пък зех едни карти мър да гледам де й Дианабад! Ама ареса ми

за нея някъде някой
съчинява музика
или стих
или не умее нищо такова
/ да речем не е човек на изкуството/
а просто приготвя вечеря
или прибира от пода
разпиляното й бельо и чорапи
взира се в поизбелялата й снимка
мислено я погалва
/Господи,дори му изтръпват пръстите/
и си представя как отмята косата си
онзи непокорният кичур,
който навива на пръста си
когато е леко напрегната
или как слага тънък слой червило
пред огледалото в банята
все още мокра от душа
напряга паметта си
за да си спомни парфюма й,
докато си мисли:
Тя е...Тя е толкова прекрасна!

По-хубаво не би било,
спри я, че е толкова пркрасна.

кажи го на Шон Пен и Джон Траволта

Прекрасно!

радвам се че ти хареса

А Жан Клод ван Дам къде го забравихме, или Стивън Сийгал, а още по-добре Антонио Бандерас - постинги, нали?

и тук браво.