Моето е този стих на Михаил Белчев:

От много, много отдалеч

От много, много отдалеч
ще идвам винаги, докато мога,
но някой ден краката ми щом не издържат,
ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.

От много, много отдалеч
ще пея винаги, докато мога,
но някой ден щом моя глас не издържи,
аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.

От далеч, много отдалеч
ще бъда винаги, докато мога,
но някой ден сърцето ми щом се взриви,
ще ви прегърна с другия до тебе,
за да ви кажа, че на този свят
съм имал много малко време.

its nice but sad

sad, sad but true

Е, аз препрочитам отново "Славеят и розата" от Оскар Уайлд, а това е и прекрасна песен, нали.

това не ми е от най-любимите на Михаил Белчев, защото финалът ми се вижда слаб.

Погледни само как се развива действието:
лирическия обича отдалеч, пълзейки пристига отдалеч, пристига дотъркалвайки се накрая и защо моля ви се?!

любезно за да се извинява на любимата, че бързал, бързал нямал време.
Слабо, слабо... като финал баналноооо. :)))


По добре финалът да беше поне някакъв спортен лозунг, примерно:


Да живее Силата... на инерцията!!!

Редактирано от Ninana на 30.03.06 13:03.

напоследък това:

Love's Philosophy
by Percy Bysshe Shelley

The fountains mingle with the river,
And the rivers with the ocean;
The winds of heaven mix forever,
With a sweet emotion;
Nothing in the world is single;
All things by a law divine
In one another's being mingle;--
Why not I with thine?

See! the mountains kiss high heaven,
And the waves clasp one another;
No sister flower would be forgiven,
If it disdained it's brother;
And the sunlight clasps the earth,
And the moonbeams kiss the sea;--
What are all these kissings worth,
If thou kiss not me?

Имам две любими, просто не успях да определя кое повече харесвам. Първото е на Пеньо Пенев:

Пътека

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...


и второто....

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.


Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

Христо Фотев

Това стихотворение на Фотев е невероятно. Написано е с толкова силни чуства, че с всеки прочит го усещам вътре в мен. От него излиза любов!

Здравейте!Искам да споделя с вас две от любимите ми стихотворения ,дано не възразявате,че са на руски,руският език е красив,когато говори за любов:)

О тебе я хочу думать.
Думаю о тебе.
О тебе не хочу думать.
Думаю о тебе.
О других я хочу думать.
Думаю о тебе.
Ни о ком не хочу думать.
Думаю.О тебе.
Лев Озеров
и още :
Кончики волос
Было то свидание над прудом
кратким,убивающим надежду...
Было понимание с трудом,
потому что столько было между
полюсами разными земли здесь,
на двух концах одной скамьи...
И мужчина с женщиной молчали,
заслонив ,две разные семьи,
словно две чужих страны,плечами...
И она сказала не всерьез,
вполушутку,полувиновато:
"Только разве кончики волос
помнят как ты гладил их когда-то..."
Отводя сближенье как беду
крик внутри смогла переупрямить:
"Завтра к парикмахерше пойду,
вот и срежу даже эту память..."
Ничего мужчина не сказал,
он поцеловал ей тихо руку
и пошел к тебе,ночной вокзал,
к пьяному и грязному,но- другу...
И расстались вновь на много лет,
но кричала,словно неизбежность
рана та,больней которой нет :
вечная друг другу принадлежность...
Евгений Евтушенко
Надявам се да ви харесат,макар да не пожелавам на никого да изпада в необходимостта да прави подобен избор както в стиха на Евтушенко.

В това стихотворение доста зле понамирисва на Гениалкойордановщина.
Това са блудкави песни за гимназистки, ама от по-старото поколение, защото днешното е заклет поп-фолк фен!!!