Моето е този стих на Михаил Белчев:

От много, много отдалеч

От много, много отдалеч
ще идвам винаги, докато мога,
но някой ден краката ми щом не издържат,
ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.

От много, много отдалеч
ще пея винаги, докато мога,
но някой ден щом моя глас не издържи,
аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.

От далеч, много отдалеч
ще бъда винаги, докато мога,
но някой ден сърцето ми щом се взриви,
ще ви прегърна с другия до тебе,
за да ви кажа, че на този свят
съм имал много малко време.

its nice but sad

sad, sad but true

Е, аз препрочитам отново "Славеят и розата" от Оскар Уайлд, а това е и прекрасна песен, нали.

това не ми е от най-любимите на Михаил Белчев, защото финалът ми се вижда слаб.

Погледни само как се развива действието:
лирическия обича отдалеч, пълзейки пристига отдалеч, пристига дотъркалвайки се накрая и защо моля ви се?!

любезно за да се извинява на любимата, че бързал, бързал нямал време.
Слабо, слабо... като финал баналноооо. :)))


По добре финалът да беше поне някакъв спортен лозунг, примерно:


Да живее Силата... на инерцията!!!

Редактирано от Ninana на 30.03.06 13:03.

напоследък това:

Love's Philosophy
by Percy Bysshe Shelley

The fountains mingle with the river,
And the rivers with the ocean;
The winds of heaven mix forever,
With a sweet emotion;
Nothing in the world is single;
All things by a law divine
In one another's being mingle;--
Why not I with thine?

See! the mountains kiss high heaven,
And the waves clasp one another;
No sister flower would be forgiven,
If it disdained it's brother;
And the sunlight clasps the earth,
And the moonbeams kiss the sea;--
What are all these kissings worth,
If thou kiss not me?

Имам две любими, просто не успях да определя кое повече харесвам. Първото е на Пеньо Пенев:

Пътека

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...


и второто....

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.


Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

Христо Фотев

Това стихотворение на Фотев е невероятно. Написано е с толкова силни чуства, че с всеки прочит го усещам вътре в мен. От него излиза любов!

Здравейте!Искам да споделя с вас две от любимите ми стихотворения ,дано не възразявате,че са на руски,руският език е красив,когато говори за любов:)

О тебе я хочу думать.
Думаю о тебе.
О тебе не хочу думать.
Думаю о тебе.
О других я хочу думать.
Думаю о тебе.
Ни о ком не хочу думать.
Думаю.О тебе.
Лев Озеров
и още :
Кончики волос
Было то свидание над прудом
кратким,убивающим надежду...
Было понимание с трудом,
потому что столько было между
полюсами разными земли здесь,
на двух концах одной скамьи...
И мужчина с женщиной молчали,
заслонив ,две разные семьи,
словно две чужих страны,плечами...
И она сказала не всерьез,
вполушутку,полувиновато:
"Только разве кончики волос
помнят как ты гладил их когда-то..."
Отводя сближенье как беду
крик внутри смогла переупрямить:
"Завтра к парикмахерше пойду,
вот и срежу даже эту память..."
Ничего мужчина не сказал,
он поцеловал ей тихо руку
и пошел к тебе,ночной вокзал,
к пьяному и грязному,но- другу...
И расстались вновь на много лет,
но кричала,словно неизбежность
рана та,больней которой нет :
вечная друг другу принадлежность...
Евгений Евтушенко
Надявам се да ви харесат,макар да не пожелавам на никого да изпада в необходимостта да прави подобен избор както в стиха на Евтушенко.

В това стихотворение доста зле понамирисва на Гениалкойордановщина.
Това са блудкави песни за гимназистки, ама от по-старото поколение, защото днешното е заклет поп-фолк фен!!!

Интересно тълкуване предлагаш, при положение че въобще не става за това че бързал, а за това, че не е имал достатъчно време, за да живее с любимата си. Поне аз така го разбрах. Че е малко лигаво- лигаво е, ама аз си падам по такива.

Приятелю (-лко), ако си дадеше малко труд да прочетеш за какво става дума в случая Недялко Йорданов, а не да си съставяш мнение от "Сблъсък" с тяхната полюция Недялко М. Цанев, нямаше да говориш така. Че има простотии, подписани с неговото име-има, но това не му отнема авторството на стихотворения, с чието авторство би се гордял всеки.

Maлко се отклоняваме от темата, ама не може човек пишещ като Гениалко да е поет. Поезията не търпи конвейерното производство. Аз лично мога да дам за пример Далчев. И творчеството, и думите, че добрия автор си личи много и по това, което не си позволява да напише.
И искам да ти кажа, че последната телевизия, която ще гледам някога е бТВ и то ще стане, ако реша да се превърна в дебилизиран малоумник - но е твърде малко вероятно да придобия едно така странно желание.
Поздрави, и не се засягай, просто тандем с присъствието на имена Белчев, Йорданов, Агасян доста ме отблъсква.

Две стихотворения на Добри Жотев. Любовни. Красиви.

Балада за единака

Изсмука слънцето снега от урвите.
Пропъди на веявиците воя.
Дъхти на пръст, на размразена пръст,
на корени, на злак, Вълчице моя!

Усещаш ли? В земята бродят сокове.
По жилите пробягват жадни тръпки.
Бъди добра - не ме оставяй сам,
сред нощите ме мамят чужди стъпки.
А идат нощи, нощи! Неочаквано
замайват ноздрите нивя орани.
Далечно биле с неусещан дъх
гори гърдите като прясна рана.

Не чуваш ли? От бездната на нощите
долитат гласове. Зове усоя,
зоват листа. Не ме оставяй сам,
не ме оставяй сам, Вълчице моя!
В такива нощи сплетените повици
притягат гърлото ми в огнен спазъм,
изтръгнат вой, сто века неумрял,
изтръгнат зов, сто века неизказан.
На моя зов вълчица нейде в тъмното
отвръща премаляла и ме мами.
Отвръща друга, трета... И към тях
като насън повежда ме кръвта ми.

Тогава ти ме спри с милувки - мълнии!
Не спра ли, оглушал от повика и воя,
при себе си със нокти ме задръж,
със зъби ме задръж, Вълчице моя!
+++++++++++++++++++++++
Раздяла

Как се случи това, не разбрахме.

Аз без тебе не мога да виждам
на небето безкрайното синьо.
Ти без мене не можеш да сещаш
на водата прохладния вкус.
Аз загубих очите си.
Ти загуби сърцето си.
Цял съм твой,
но на себе си вече не съм.
Ти си моя, но тебе те няма.

Как се случи това, не разбрахме.

Щом отново намеря очите си,
ще се върна при тебе.
Щом намериш сърцето си,
завърни се при мен.
И тогава ще бъдеш
като себе си, моя.
И тогава ще бъда
цял на себе си, твой.


Добри Жотев

"The Sick Rose,"


O Rose thou art sick.
The invisible worm,
That flies in the night
In the howling storm:

Has found out thy bed
Of crimson joy:
And his dark secret love
Does thy life destroy.

great, blake

В отговор на:

---

Интересно тълкуване предлагаш, при положение че въобще не става за това че бързал, а за това, че не е имал достатъчно време, за да живее с любимата си. Поне аз така го разбрах. Че е малко лигаво- лигаво е, ама аз си падам по такива.

---

Наистина не добих куража,
че да го кажа,
но пък ти си смела,
за което благодаря ти!

за Недялко Йорданов ти не си права.

Първото е и песен в изпълнение на Богдана Карадочева:
Любов, любов, ти все оставаш млада...

и второто:
Налей ми вино в чаша тънкостенна...

Катя Филипова

Незабрава

Налей ми вино в чаша тънкостенна
и приседни с усмивка неизменна.
Любима, ти навярно имаш право:
сърцето свойта участ заслужава.

И някакси привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш, или слава -
сърцето този изпит заслужава.

Целувай дълго. Глътката резлива
безсмъртната любов из нас разлива.
Не можеш дълго? Е, до гроб тогава!
Сърцето този празник заслужава.

Далеч от теб или навеки с тебе,
спокоен ще дочакам всеки жребий.
Сърцето всеки жребий заслужава.
Но не забрава, ах, но не забрава...

Калин Донков

Много ти благодаря!

Това стихотворение винаги съм си го спомняла когато съм тичала по плажа, гледайки морето и тъмното небе преди изгрев с чайките....

МОРЕТО САМО ЖИВИТЕ ОБИЧА...
Хр. Фотев


Mорето само живите обича,

а мъртвите изхвърля на брега.

Едно момиче, ах, едно момиче

морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната

да се прелива с белите вълни.

Момичето обичаше моряка,

моряка - всички хубави жени.

Остана само кърпата с червени

и лилави ресни като преди.

Ний плакахме безшумни и смутени

и скочихме в студените води...

До дъно преобърнахме морето

със пръсти, посинели от тъга,

да търсиме момичето, което

морето не изхвърли на брега.










------------------------------

А това ми е ужасно истинско със този самотен вик "Не си отивай! Чуваш ли! Не тръгвай! Не ме оставяй сам със вечерта... "


Дамян Дамянов



***

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта!
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят. И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце със теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш -
ще стига ли до тебе моят глас?
Ще викаш ти, гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викане, във зов "Ела! Ела!",
ще оглушеем, да, ще онемеем!
Ще станем глухонеми викала!
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но нямат глас, но нямат слух в ушите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят,
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!

("Лирика", 1962)

Редактирано от Ninana на 06.04.06 10:48.

Благодаря, да знаеш как ме стоплиха...

тази песен, текст, мелодия и самият филм - Козият рог са нещо което винаги, винаги ме поразява - такава красота има в тези думи

Вървят ли двама на дълъг път

И път да няма, не ще се спрат

Ще бродят вечно по таз земя

Ах, как не искам да си сама



Решат ли двама да дирят брод

В тях грейва пламък за цял живот

Той пръска искри, скръб и тъма

Ах, как не искам да си сама



Делят ли двама една съдба

Допрат ли рамо в една борба

Ще легнат чисти във таз земя

Ах, как не искам да си сама

"поп-фолк"? - не е ли по-точно да се каже "чалга" в случая

На Светла Николова


Била съм сън....
Но те докоснах.
Истински.
И тялото ти още тръпне.
От възторг.
Не ме търси.
Не съществувам никъде-
за теб създадох
най-вълшебната любов.

Сънувай ме,
на глътки, тихо,
откривай ме
във най-дълбокия си вик,
докосвай всяка моя мисъл
и не събуждай утрото,
красиво е...

А после...
разкъсай на парчета този миг.

И от парчетата вземи усмивка,
взриви покоя на света,
хвани разплакания дъх на времето-
то да избяга не успя,
забравило очите си по мене-
родената в небесната сълза.

... Не ме търси !
Не съществувам никъде -
освен в непозволените ти мисли...
Сънувай ме понякога -
копнежна и създадена
от първата въздишка на земята
по залеза
и тръпнещия вятър...

много съм скромна:)хихиии

Моето е един умопомрачителен сонет на Неруда; ето го:

Не тръгвай надалече ни за ден,
защото този ден ще е безкраен,
и аз ще чакам дълго, както чакат
на гарата задрямал нейде влак.

Не тръгвай надалече ни за час,
защото всичкият блуждаещ дим и всички
безсъници в света ще се сплотят,
за да убият моето сърце.

Да бъде сянката ти цяла върху пясъка,
да не отлитат твоите ресници:
не ме оставяй ни за миг, любими -

защото в този миг ще си така далече,
че цялата земя ще прекося с въпроса:
дали да чакам, или да умра веднага.

Още преди да те срещна в живота си,
теб аз обичах...

Г. Константинов

Никой не е станал пророк в собственото си село

Здравейте и от мен.Обожавам поезията и преди пишех,
поздравления за стиховете на Жотев-невероятни са!
Ето и малко от мен:
************************
Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това, как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва, да се здрависват едва.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.

Не, ние не можем да бъдем добри познати -
няма среда в любовта, няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.

Прекрасен стих на Блага Димитрова
***************************************

Владимир Набоков

Романс

И достигнахме дивия пролетен бряг
През мъглата на яростни клони.
Върху мокрия пясък в мъчителен бяг
Някой нашите сенки подгони.

А пък ти ми говориш за минали дни,
за загадъчни златни морета,
за гори с кипарисови лунни вълни
и за райски покой под небето.

И звездите звънят с твоя сребърен глас
и с камбанки огласят простора.
И блестят змиевидни мостове над нас
и деца сме отново, и спорим...

За какво? За разплискан до дъното свят.
Странен спомен, ненужно повикан.
Да вървим. Боси в мрака. Не гледай назад.
По следите ни бисери бликат.
***************************************
Жестоко
Н. Стефанова

Толкова те търсих и обичах,
че сърцето си изпепелих
и когато ти ме заобича,
в себе си с тревога аз открих,
че те няма...Няма те отдавна.
Можеш ли това да разбереш-
чувството, превърнато във травма
в пустота - огромият копнеж ?
И ужасна като лейди Макбет
те прегръщам с празните ръце,
с навика, рефлекса, суетата
и с мъстта на пустото сърце !
********************************

Говори,говори,говори...
Аз притварям очи и те слушам.
Ето,минахме сънни гори
и лежим над морета и суша.

Вляво кървава вечер гори,
вдясно-тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем,кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли,дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети?
И в нощта,сред безбройни звезди,
като двоина звезда ще засветим?

Ти не знаеш?Аз също не знам.
Но води ме,води ме натам!

Блага Димитрова

Може би стихотворението не е толкова "силно",но за мен има специална стойност с това,че го намерих на последния етаж на една стара сграда в София,изписано много старателно в долния ляв ъгъл на една стена.

Free your mind and the rest will follow.

Eto i moeto

"Bezglagolno"-R.Ralin
Gradina,prolet,mai,cvetq.
skameika,shepot sladuk i
sred cvetqta-toi i tq
lubov i t.n
Pole,priroda,krasota
reka,gora,natatuk...
probuda,sbudnata me4ta
vuztorg i t.n.
Godej ,ven4ilo,pop,i brak
i polet bezumno kratuk,
a posle-proza,skuka,mrak
deca i t.n.
Kurort,more,priqtensmqh
prostor..ottatuk...
vuzbuda,trepet,slabost,grqh
roga i t.n.
.....nejnost,sulzi,prag
plesnik i pisuk kratuk
bagaj,bilet,dete,natam-
razvod i t.n.
Na4alnik,shef,pari,kola
vertepi-toi sredmraka
kafe... ,klu4,jeni
i t.n.
Bastun,leglo,urgan,priut
glava s per4em okapal
cukalo,karti,smqh,album
tuga i t.n
Naslednici,kambani,shum
i qma sred trevata
lopata,kirka,toi i krust
kov4eg i bez t.n.

sorry za mnogoto4kite ,po pamet go pisha....ah,taz pamet...!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Жак Превер - За теб, любов моя

От пазара за птици
Купих птици
За теб,
Любов моя.

От пазара за цветя
Купих цветя
За теб,
Любов моя.

От пазара за окови
Купих вериги
тежки вериги
За теб,
Любов моя.

Накрая на пазара за роби
Те потърсих
Но не те намерих,
Любов моя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първото на Озеров ми допадна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ne me quitte pas
Il faut oublier
Tout peut s'oublier
Qui s'enfuit déjà
Oublier le temps
Des malentendus
Et le temps perdu
A savoir comment
Oublier ces heures
Qui tuaient parfois
A coups de pourquoi
Le coeur du bonheur
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas

Moi je t'offrirai
Des perles de pluie
Venues de pays
Où il ne pleut pas
Je creuserai la terre
Jusqu'après ma mort
Pour couvrir ton corps
D'or et de lumière
Je ferai un domaine
Où l'amour sera roi
Où l'amour sera loi
Où tu seras reine
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas

Ne me quitte pas
Je t'inventerai
Des mots insensés
Que tu comprendras
Je te parlerai
De ces amants là
Qui ont vu deux fois
Leurs coeurs s'embraser
Je te raconterai
L'histoire de ce roi
Mort de n'avoir pas
Pu te rencontrer
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas

On a vu souvent
Rejaillir le feu
D'un ancien volcan
Qu'on croyait trop vieux
Il est paraît-il
Des terres brûlées
Donnant plus de blé
Qu'un meilleur avril
Et quand vient le soir
Pour qu'un ciel flamboie
Le rouge et le noir
Ne s'épousent-ils pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas

Ne me quitte pas
Je ne vais plus pleurer
Je ne vais plus parler
Je me cacherai là
A te regarder
Danser et sourire
Et à t'écouter
Chanter et puis rire
Laisse-moi devenir
L'ombre de ton ombre
L'ombre de ta main
L'ombre de ton chien
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas

Jacques Brel

LES FEUILLES MORTES
paroles: Jacques Prйvert
musique: Joseph Kosma

Oh! je voudrais tant que tu te souviennes
Des jours heureux oщ nous йtions amis
En ce temps-lа la vie йtait plus belle,
Et le soleil plus brыlant qu'aujourd'hui
Les feuilles mortes se ramassent а la pelle
Tu vois, je n'ai pas oubliй...
Les feuilles mortes se ramassent а la pelle,
Les souvenirs et les regrets aussi
Et le vent du nord les emporte
Dans la nuit froide de l'oubli.
Tu vois, je n'ai pas oubliй
La chanson que tu me chantais.

REFRAIN:
C'est une chanson qui nous ressemble
Toi, tu m'aimais et je t'aimais
Et nous vivions tous deux ensemble
Toi qui m'aimais, moi qui t'aimais
Mais la vie sйpare ceux qui s'aiment
Tout doucement, sans faire de bruit
Et la mer efface sur le sable
Les pas des amants dйsunis.

Les feuilles mortes se ramassent а la pelle,
Les souvenirs et les regrets aussi
Mais mon amour silencieux et fidиle
Sourit toujours et remercie la vie
Je t'aimais tant, tu йtais si jolie,
Comment veux-tu que je t'oublie?
En ce temps-lа, la vie йtait plus belle
Et le soleil plus brыlant qu'aujourd'hui
Tu йtais ma plus douce amie
Mais je n'ai que faire des regrets
Et la chanson que tu chantais
Toujours, toujours je l'entendrai!

Не беше ли на Елисавета Багряна това стихотворение???