Интересно тълкуване предлагаш, при положение че въобще не става за това че бързал, а за това, че не е имал достатъчно време, за да живее с любимата си. Поне аз така го разбрах. Че е малко лигаво- лигаво е, ама аз си падам по такива.

Приятелю (-лко), ако си дадеше малко труд да прочетеш за какво става дума в случая Недялко Йорданов, а не да си съставяш мнение от "Сблъсък" с тяхната полюция Недялко М. Цанев, нямаше да говориш така. Че има простотии, подписани с неговото име-има, но това не му отнема авторството на стихотворения, с чието авторство би се гордял всеки.

Maлко се отклоняваме от темата, ама не може човек пишещ като Гениалко да е поет. Поезията не търпи конвейерното производство. Аз лично мога да дам за пример Далчев. И творчеството, и думите, че добрия автор си личи много и по това, което не си позволява да напише.
И искам да ти кажа, че последната телевизия, която ще гледам някога е бТВ и то ще стане, ако реша да се превърна в дебилизиран малоумник - но е твърде малко вероятно да придобия едно така странно желание.
Поздрави, и не се засягай, просто тандем с присъствието на имена Белчев, Йорданов, Агасян доста ме отблъсква.

Две стихотворения на Добри Жотев. Любовни. Красиви.

Балада за единака

Изсмука слънцето снега от урвите.
Пропъди на веявиците воя.
Дъхти на пръст, на размразена пръст,
на корени, на злак, Вълчице моя!

Усещаш ли? В земята бродят сокове.
По жилите пробягват жадни тръпки.
Бъди добра - не ме оставяй сам,
сред нощите ме мамят чужди стъпки.
А идат нощи, нощи! Неочаквано
замайват ноздрите нивя орани.
Далечно биле с неусещан дъх
гори гърдите като прясна рана.

Не чуваш ли? От бездната на нощите
долитат гласове. Зове усоя,
зоват листа. Не ме оставяй сам,
не ме оставяй сам, Вълчице моя!
В такива нощи сплетените повици
притягат гърлото ми в огнен спазъм,
изтръгнат вой, сто века неумрял,
изтръгнат зов, сто века неизказан.
На моя зов вълчица нейде в тъмното
отвръща премаляла и ме мами.
Отвръща друга, трета... И към тях
като насън повежда ме кръвта ми.

Тогава ти ме спри с милувки - мълнии!
Не спра ли, оглушал от повика и воя,
при себе си със нокти ме задръж,
със зъби ме задръж, Вълчице моя!
+++++++++++++++++++++++
Раздяла

Как се случи това, не разбрахме.

Аз без тебе не мога да виждам
на небето безкрайното синьо.
Ти без мене не можеш да сещаш
на водата прохладния вкус.
Аз загубих очите си.
Ти загуби сърцето си.
Цял съм твой,
но на себе си вече не съм.
Ти си моя, но тебе те няма.

Как се случи това, не разбрахме.

Щом отново намеря очите си,
ще се върна при тебе.
Щом намериш сърцето си,
завърни се при мен.
И тогава ще бъдеш
като себе си, моя.
И тогава ще бъда
цял на себе си, твой.


Добри Жотев

"The Sick Rose,"


O Rose thou art sick.
The invisible worm,
That flies in the night
In the howling storm:

Has found out thy bed
Of crimson joy:
And his dark secret love
Does thy life destroy.

great, blake

В отговор на:

---

Интересно тълкуване предлагаш, при положение че въобще не става за това че бързал, а за това, че не е имал достатъчно време, за да живее с любимата си. Поне аз така го разбрах. Че е малко лигаво- лигаво е, ама аз си падам по такива.

---

Наистина не добих куража,
че да го кажа,
но пък ти си смела,
за което благодаря ти!

за Недялко Йорданов ти не си права.

Първото е и песен в изпълнение на Богдана Карадочева:
Любов, любов, ти все оставаш млада...

и второто:
Налей ми вино в чаша тънкостенна...

Катя Филипова