Ти тръгваш в ранна утрин
със пусната коса
по мокрите треви,
сред мъгли заспали
лъчите още не поели…
Отпила от ручея вода,
между твоя дом
и моята постеля…
Красива си
сред нощ стопена
между диханията на нашите тела…
И боса виждам те
как ставаш самодива,
сред стъпките ти има и цветя,
омайница на силите ми диви,
разкъсала си белите ми ризи…
… и няма свян във дръзката ти красота.
А погледът ми е безсилен,
пътеките ти скришни…
… там чезнат белите нозе…
Усмихнат ще съм денем
ала безутешен…
Ще сбъднеш ли отново с мене
немирните движения на голите си рамене.

тъмните си къдри
върху тебе разпилявам
пръсти по лицето ти
прокарвам
върху устните ти
жаден поглед впивам
бавно се навеждам
и нежно те целувам

в мен гори жарава
дяволът на кръст
душата ми разпъва
върху меката ми нежна длан
нокти котешки проблясват...

...не са ли те учили
да не си играеш
на любов със самодива?!

момъкът да не е и той от някаква дива порода ?

мъжът ми не подозира какво ще го очаква след дежурството, ако го прочета още 2-3 пъти просто..

истината е, че тая фина еротика е доста въздействаща на сетивата....
внимавай с голите рамене , че невинаги са толкова крехки, колкото изглеждат - да не стане беля от мераци

wow!
Love it!!!

няма как да ме опазят от това......а и аз я искам :)))

ами той е май някакъв хлапак ли , знам лииииии :))))