Kогато забравям откъде съм тръгнал.
Паля цигара.
Оставям погледа мрачен да говори.
Отпускам думите.
Като остриета на самурайски меч.
Отпивам от омразата на околните.
Храна е...
За която съм готов на дива сеч.


Това ли бях, преди да порастна?
Къде се изгуби "момчето, което говори с морето
на някакъв странен език" ?


Сигурно плаче.
Изгубило своята пътеводна звезда.
Сигурно страда.
Забравило своята мъжка мечта.
Сигурно търси ваза,
на която да сложи свежа багра сега.

Сигурно е.



Понякога, си спомням.

Аз съм този, който чува звуците на тишината,
Същият, който нехае когато Бог обърка нещата.
Откаченият оставил цветя на Луната.
Онзи, твърдо решил - засега ... да поживее на Земята.

Самураят не пуши, не хленчи, не мрази -
едно е със всичко природно и чисто,
и е готов да го пази от всякаква смрад.
Той стълб е във храма господен -
баланс хармоничен на дивото зло.
За него миналото е пясък,
по който ходи без жал и умора,
а бъдното - нещо, което е утрешно ДНЕС.
Затова се оставя в потока случаен,
силен в мига и буден в деня.
Няма жал, нито радост безмерна
във неговия цветен наситен живот,
само поглед насочен навътре -
камертон на небесни дъги...









-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Хоризонтът блед отдавна изчезна
мракът погълна дивата бездна.
Като забравен от всички стар грамофон
като отдавна не издал звук телефон.
В тази картина аз се намирам.
Търся призвание, истини събирам
хората от мен се учат на твърдост
дават ми всичко ... доста набързо.
Човешко е казват - да се греши
и всеки път да се затъва до уши
Вина ли да чувствам, че толкова слаб
може да бъде моя събрат ?


в превод от японски, ронин означава: самурай (воин) без господар.

че ти в час ли си бе?
това по-скоро слабост е твойто
едва ли някой се учи
най-много да ти се подиграва

това е истинският път на самурая


пп седмият самурай е такъв

тук си мноо прав, брат - нема кво да се учи -ииии !
може да ме под-играва ... някой който не знае ква е играта, нали?>
да не си избегал от час ?

Ааа не бе не, асъм тука - в часъм по литратура и поезя.
да, но па мое да'т под-играа ...някой който знае ква е играта, нали?
не че за мее стаа дуа да'т подиграам, шот са не ми се подиграа.
Но принципно-сичко мое.

ти, шо под ся мое мненийце стоиш с таа звездичка
кат серничка
или след секоя бърборка
кат барбонка?


пп извини - вие!

така искам пък,
обичам да се закачам под теб
някакви възражения? :)

изобщо самурайско е някак си. сега започнах да се виждам като самурай. :)

онази звездичка като сраничка това е майсторски клас магия. нищо не се губи. всичко е сила. противникът бива сполетян от чувства, нали. превъзмогващи го. ::)

В отговор на:

---

така искам пък,
обичам да се закачам под теб

---