Пътувам през синята утринна свежест
към голия, брулен от вятъра връх.
Пътувам. В гърдите ми – чувство за тежест,
а в дланите – ледена липса на кръв.
Страхът ме сковава. Не виждам от болка
ни свежото слънце, ни бяла мъгла.
Не искам да знам до къде, или колко,
но искам да стигна преди да се спра.
Не мога безкрай да затварям очи
и сляпа да крача през голата пустош.
Все някога, някъде ще проличи,
че нямам посока и се завръщам.
Но ако достигна онази черта
и ако премина през голото нищо,
знам, нещо у себе си ще победя
и някак до дъното ще се разнищя.
И няма да спра, но и няма да бягам.
И няма да паля солени сълзи.
Към своята кожа докрай ще прилягам.
Човекът е личност докато върви.

edna, Това е едно от малкото неща, които са истински от първия до последния ред.
Прегръщам те силно

Pilgrim, it's a long way
to find out who you are...

Благодаря!!!
Много мило! Приятно е някой да хареса това, което съм сътворила!

хубаво е, само че финалът е твърде патетичен и ме дразни.
Апропо , всички сме пътници, нали знаеш.

Редактирано от noExit на 25.01.06 23:03.

ами дай идея! Тогава така се чувствах и така написах. Бъди снизходителен / снизходителна. Аз съм лаик

не. не съм искал да излезе като критика. Като цяло стихът ми хареса. За съжаление аз съм още по-голям лаик в писането на поезия, но обичам да чета и понякога изразявам лично мнение. Така че пиши. :)

Вече няколко пъти се връщам към стиха ти.Много исках да ти кажа колко истински го намирам.Не го направих,защото ме спряха последните думи в него-сториха ми се малко чужди.Но продължавах да се връщам и да те чета въпреки тях-удоволствието е голямо.Харесва ми всичко:чувството и мисълта,вложени в стиха,думите,в които си ги облякла,ритъма...Да не спра и да не бягам-това е,към което съм се стремяла и аз,но ти си го изказала така въздействащо и с такова разбиранеБлагодаря ти!

Тя....
Ще ти хареса ли така:
"Към своята кожа докрай ще прилягам,
без кръпки, без шевове и без лъжи.."

Чудесно е!Както и тиБлагодаря!

Тя...
Като бях малка и не познавах достатъчно реалния свят - мразех да чета истории с тъжен край. И винаги си съчинявах завършек по мой вкус. Може би затова не ми беше трудно да изменя завършека за теб. И така наистина повече ми харесва