Ще тръгна.И ще бъде рано.
Звездите още ще са горе.
Светулките ще светят радостно
и на щурците пътя ще показват.
Ще бъде истинско и тягостно
като при раждане.
А аз ще бъда смела, падаща тръстика
под острието тънко на мачете.

Тогава някой на закуска сърцето само в миг ще го присвие,
но ще отпие от кафето и ще реши,че е от климата.

На златната метличина косите
ще се вплетат във моите.
ще помълчим със вятъра притихнал.
За глътка въздух ли се молим?

Стереокартички, така им казваха, бях ги забравила. Dо днес.
Единият образ: Ранно тръгване, звездите - още там, където не им е мястото, докато раждаш тягостно истински част от себе си - звук от чаша за кафе, дали е стъклен плота на масата или покривката е на каренца няма касателство към прогнозата за климата. Съобщават я.
Dругият: Усмихнато време, щурци, коси, светулки, радост, вплитания, метличина.

п.с. Глътката въздух зад зъбите значи завръщане. Тръгвай!

Мир вашему дому

Редактирано от шecтArлУXA на 16.01.06 16:04.

Не съм се замисляла- стереокартички? Чувство,усещане,настроение.Другото е форма на изразяване.Начин на мислене,речник и пак чувствителност.
Благодаря ти! Мила си и проницателна.

о, има въздух и аз си поех глътка тук

Ей,Fran,радвам се.И аз се опитвам да дишам,но около мен е така задимено...Трудно е

Винаги е рано - за издишане...
така че още има шанс да вдишваме - звезди, светулки или щурци.
Обичам щурци...

Чудесен стих между впрочем!

Бележката ти ме зарадва.Защото е от теб.Стиховете ти се отличават с професионализъм /в добрия смисъл на думата/,чувственост и дълбочина.Публикуваш ли някъде другаде?Ще ми бъде интересно да прочета още нещо.А стихосбирка?
За свое оправдание какво да кажа?Никога не съм доволна от това,което съм написала.Повярвай,не е поза.

..малко я недолюбвам тая думичка "професионализъм" в комбинация с поезия.. За мен всичко е дарба. Започнеш ли да четеш тонове поезия само и само да се учиш как се пишат хубави стихове, неминуемо усвояваш част от стила на съответния автор и "размиваш" своя. То трябва да ти идва отвътре, да може ей така от един поглед към мократа трева, от едно подрънкване на кубче лед в чаша или дори от един падащ лист хартия върху вода, да изплуват в съзнанието ти емоции и картини, които крещят, че искат да се "родят", да излезнат вън от теб.. Не си представям някой да седне да пише стих 3дни, да го наглася според това колко професионално звучи, дали тоя епитет ще се хареса на читателя или не, дали да пропусна глагола, дали да сменя куплетите... Вярно, че стиховете обикновено търпят редакции от автора, но почти никога промените не са драстични. Та затова все си мисля, че "професионализма" на дадена поезия си е просто дарбата да можеш да опитомяваш думите. Естествено основните стъпки и правила в поезията се учат, но това няма нищо общо с професионализъм. То е като да се научиш да прохождаш - учиш стъпка по стъпка и след като проходиш, просто прохождаш и съвсем не означава, че си проходил професионално . Само отприщваш някаква нова енергия у себе си.
Аз обаче благодаря за смисъла, който си вложила в случая

Стихосбирка нямам. Няма и да имам. Така съм преценила и решението ми е категорично. Пиша си за душата. Който иска ме чете, който не -чете други. Никога поезията не е била приоритет за мен. Тя просто е част от мен и толкова. Публикувам само в тоя форум. В още един публикувам много рядко, само заради някои приятели, даже вече не го правя. Всичко, което напоследък съм писала , го има по-назад в страниците..някъде до към 15-16та стр. може би ще намериш доста мои неща.

А за оправданието ...не се нуждаеш от такова. Един автор никога не трябва да се оправдава за това, което е творил. Така го е почувствал, така го е излял.
Всъщност и "по дифоулт" никога след това не е доволен . Ти просто пиши. Аз в този ти стих видях много близък до мене стил. До това, което харесвам като начин на изразяване и като емоция. И даже вземи да се регистрираш.!

Прекалих с философиите
Но... с времето, когато усетиш стила си, ще успееш да усъвършенстваш дарбата си и най-хубавото е, че щом я има, това става плавно и от самосебе си..

Знам,че "професионалист" звучи дразнещо.Но, съгласи се - четем бледи, лишени от ритъм, написани с толкова беден речник нещица- да се чудиш откъде това самочувствие.Изразяваме чувствата си с думи.Ами, хайде да ги научим, колкото повече, толкова по-добре.Затова мисля, не е лошо да се чете, не само поезия , но и проза.За да успеят другите да съпреживеят случващото се с теб , да докоснеш душичките им , да потръпнат сърцата им и да възкликнат "Господи,колко е истинско!Като че ли аз съм го написал"
Преди време моя позната ми даде ръкописа си - проза, да го прочета, да редактирам,където реша и да си кажа мнението за написаното като цяло.Е, тогава си спомних за един предговор написан за книга на Ъруин Шоу от Димитри Иванов.Той го наричаше "професионалист".И това звучеше като комплимент към големия талант.Та, Шоу казвал, че ако след , да речем 3000 /не си спомням точно колко/ думи не се случи нещо като действие читателят ще загуби интерес.Сигурна съм , че не ги е броил.Усещал го е интуитивно.И това не прави романите му нагласени.Чета ги с удоволствие.Какво беше сътворила моята позната?Едно скучно,монотонно ,тъжно мърморене в почти 400 страници.Никакво действие.Равно поле.Скука зельоная.Впрочем- издаде книгата.Със собствени средства.И даде интервюта.На познати журналисти.От това книгата не стана по-четивна.
Никога не съм се изживявала като изграден поет.И сега смятам,че доста безразсъдно публикувах тези две стихчета.Чувствам се задължена на всички, които отделиха от времето си , за да ги прочетат.
Не знам дали ще се регистрирам.Но ще продължа да чета публикациите в клуба.
А ти пиши!Безспорно доставяш удоволствие на всички , които разбират от истинска поезия.Надявам се да имаме друг хубав повод да си пишем.Успех!

П.С.Това е 4 вариант на отговора ми.Има много заявки за клуба и не успявам да се вмъкна.

някои пишат такава /дори несъзнателно се получава/ и да си призная е доста сполучлива - не точно бял стих, а случващо се действие с образност. И аз я наричам "проезия" ... Но адски си права за прозата. Прозата освен всичко друго обогатява речника ни /което е много важно за един автор/ , извиква по-широко поле на асоциации и мисловна дейсност, свързване между елементите. Поезията е по-скоро усещане, отколкото осмисляне. Поне за мен..
Обаче съвсем не мисля, че е било безразсъдство публикуването на 2та ти стиха. Един поет никога не е напълно изграден..той винаги се развива..има емоции и вдъхновения, които "дремят" в него дълго време, докато се събудят и ние не знаем за тях, докато не избликнат. При теб са избликнали, няма нищо лошо да ги споделиш. А това дали ще докосне стиха зависи много и от моментната нагласа на читателя. Ако ти е щастливо и игриво, едва ли някои супер тъжен и тегав стих, ще те трогне. Но ако изживяваш нещо тежко, тъжните стихове ще ти дълбаят /ест. добрите такива/. Установила съм, че "универсалните" стихове сега се заклеймяват като клишета. Оказва се, че истините от живота тип Пауло Куельо/който аз лично не харесвам/ , Ричард Бах или Дамян Дамянов се приемат като натрапване на сдъвкани мъдрости... и всъщност изливането на универсални стихове /с послания, които да достигат до всички/ е най-трудното нещо.. Не толкова да ги споделиш, а да ги споделиш така, че да не изглеждат като "тикане на живота в понятия"..

И аз ти желая успех! Ще те чета занапред.

Редактирано от Sheetal на 24.01.06 18:07.