онези чувства не са истински. изглеждат ми като от сапунена опера. не е това приказката, в която искам да повярвам. макар да искам да повярвам в нещо.

от време на време искам. тръгва си, и после пак. :)

кои от вс?

"задушавам се във своите мечти." -> не е добре. мечтите не задушават. да отравят или да прерязват - да, но не и да задушават.

"Къде си? Къде пак отиде?" -> лично, бих погледнал по-абстрактно. през човешката натура, а не с директен въпрос: "Къде си?". смешно е, като да се пита, защо водата е мокра.

разбира се, някой може да има подобно усещане за света. това дори може да е чаровно (за момиче). но да ми приписват на мен (който не съм момиче), е не мога да приема.

"Защо ли нежността ми те ранява?
Защо ли радостта ми те гневи?
Може би само сълзите ми те радват,
може би болката те прави по-щастлив!
Ето ги: и сълзите, и болката, и страданието,
и целият си живот ще ти дам дори."

това е трудно да се определи, по-скоро противоречието. моментът на контакт, досегът като начало. самото преминаване на границата, приближаване и отминаване което може да се превърне в започване или може да не. несигурност.

но това не е да направиш другия тъжен и да си тъгувате заедно. :)

също, нещо по-дълбоко от самата игра. или ако можем да кажем моментът на критично решение в играта. защото в този момент настъпва промяната (или поне това е целта). това не е нещо оттренирано, а е самият сблъсък. характерът на човека изложен до крайност, почти интуитивно търсене на парадокс. противоречие със себе си, за да се открие нов път, ако може.

но това, което не е хубаво, е рамкирането в една позната схема (рики мартин), колкото и аз да се опитах да и дам нестандартни тълкувания. някак си не ми харесва. едва ли се случва точно това. привличането възниква на мига. останалото са опити на човека да се домогне до този миг. каквито и да са средствата.

ха, хаа
хеуо меуо, бъкаш теите
туа тааа е необшу с туа понее


и с мене


ена нота ...

обърках се. :( прекалено много подвеждащи елементи и паралелна теория, в която всичко си излизаше.

всъщност нахвърлях мислите.
отдалечих се от чувството. :(

човек се изчерпва
човек спира
човек иска да намери нови вдъхновения
човек
човек забавя стъпките си
човек не забелязва
човек няма значение дали си сам или не
човек само сивота няма нищо
човек бива затрупван
човек от другите и от себе си
човек загубва посоката
човек не вижда хоризонта
човек светлината тъмнината сенките нямат значение
човек контрастите изчезват
човек нихилизмът започва
човек няма дори гняв
човек колко жалко
човек свържи едно и три
човек три четвърти
човек
човек само безсъние
само пореден ден
само поредна нощ, която идва твърде рано
и без значение
събуди се
събуди се
събуди се

небето се спуска с отровни съзвездия.
кръвен сговор на звездите.
жилото е Антарес.
жилото, огнена пелена, неземно проблещукване в
душата.
отдай, падни, погледни.
разкъсай сърцето си и го рапръсни в
дълбините на небето.
запламтя. пронизваща светлина.
огнен дъжд. падат, всичко пада.
политам. ивиците отсичат тъмнината и
мен. частите се пренареждат. разпад-
нах се. вакуумът бушува. материята преминава
през дупката. потече. времето се нави и
затвори. загубих.

Шаманът се завърна.

Референциите-ми са от Бащата Дух.
Загасете форума!

а-а-а-а-х-х... не съм откачил. подобрих си настроението.

подвеждащи елементи-0
обида 0
истина(+)
моята философия е коренно различна
твоята паралелна теория те е подвела(-)



карай.. ;>