Аз съм тук и нямам нищо -
ни дом, ни топлина, ни ласка.
Животът ми в отделни бледи нишки
едва трепти и те трептят и гаснат.

В живота ми е празно като в шепа
на скитащ странник из пустиня
и само ТИ ме чакаш под небето
жадуваща и вярна - единствена любима.

Сега съм сам. Забравен в тишината
прокарвам с пръсти път в пясъчната зима.
По него ще отида в теб, далеч от самотата,
моя бяла страст - единствена любима.

Ще ме целунеш страстно, после нежно
и аз в прегръдките ти ще изстина.
Ето ме, пристигам през море безбрежно
моя бяла смърт - единствена любима.

Ей, готино е!
Смей се по-често...

Чудно е, дори! А в някой по - слънчев ден ще ти изпратя "Философията на живота", само че не е поезия. Добре дошъл тук, макар, че..., като съдя по собствен опит, доста време мина, докато реша да се рег-на.

Добре заварила mata68,
Здравейте приятели
Вчера се регнах и веднага се "плеснах" тука.

Може би трябваше да поясня, че не съм отчаян от живота самоубиец. Работата е там, че не ме е страх от смъртта. Даже сме другарчета
А като казваш за философия на живота, си мисля, че нищо не осмисля по-добре живота от смъртта.

Така добре ли е?

Да, така е, но зависи от пътя, а иначе съвсем сериозно, на стената в стаята на колегите ми е и "Философията....". ще си я сканирам след някой и друг ден..., и така по пътя с нея...

Честно да ти кажа:гърлото ми се сви,когато прочетох :"...и нямам нищо-ни дом,ни топлина,ни ласка" и "В живота ми е празно като в шепа / на скитащ странник из пустиня." И празната шепа,и пръстите ,между които пясъкът изтича...Всичко е една огромна,тежаща самота.Надявам се,че има човек "жадуващ и верен",който да те очаква,за да излезеш от нея.А иначе-щом стиска за гърлото,значи стихът ти си струва!Затова и молба-не спирай,пиши!

Здравей Скорпионке,
не знам дали ме чака някой жадуващ и верен човек. По-скоро не.
Но какво от това?
Това, което съм описал не е чак токова пошо. На мен ми действа отрезвяващо и ми помага да живея пълноценно и със смисъл.

само тъй

Здравей,Пилигриме,
Когато загубиш някого ,изведнъж си даваш сметка колко по-добър би могъл да бъдеш с него.Преди,когато.
Когато си близо до смъртта,преосмисляш живота си,променяш ценности,които са те движили до сега.
Кажи ми,моля те, едно само:как успя да погледнеш на Смъртта като на спасение,като на любима,обичана?Това е толкова трудно.
И молба:сигурно имаш стихове,които не са посветени на смъртта,нека да прочета още нещо твое