In memory

Самотата е зла безтегловност,
натежала от тъжно минало-
мразя тия тетрадки със спомени
и размазаното мастило,
и кутията с пеещи мисли,
и верижката с твоята буква...
Мразя думите! И молитвите,
натъкмени да пазят мъртвия.
Мразя двете камбани-хищници!
Все едно ми е кой ще повярва
на гласа им. Не си отиваш!!
Ще изровя пръстта ти с камък
и ще втъкам очите си там
да не виждам какво остава;
колко взех и какво ще раздам..
Мразя Тая с черното рамо,
на което сега се облягаш.
Мразя тоя безумен страх!!
А Смъртта е само понятие..
И по дяволите..
не плача..
--

Бети, R.I.P

Как е написано само, как е написано....... тук всеки ред ме тресе, всеки ред....

Мразя думите! И молитвите..................
Мразиш думите?
Те те обичат.
Бележка.Помогни ми.

Покъртително е.

Пишеш истинска поезия!

Редактирано от Kиpo на 13.01.06 00:18.

знаеш ли в момента изобщо, ама изобщо не ме интересува дали е слабо или е силно...

Трябваше да го излея..

Благодаря на останалите, които споделиха с мен болката ми, щото адски боли...
Пък ти ми говориш за критика.......................

Много, много искренно и тъжно! Критиката наистина няма място тук, където душата плаче. На мен ми хареса, хареса ми защото ми се стори много познато и близко това чувство. Ти си силен човек Л. и това ще те закали още повече, след като го преодолееш.
Поздрав!

Тук съм. Dай си ръката! Ще повървим малко, заедно, нанякъде, счупените токчета пак ще носят късмет, а ти - лято, в очите си. Dай си ръката! Тук съм.

Мир вашему дому

Виждам ви на сън понякога...
Две жени.Ръцете ви,
лято,токчета,нанякъде,
спомен-камъче...пазете ги!!!

Dай си ръката!
Тук си.