Мокри улици,
няма луна.
Спят колите,
цигарата пуши
в пепелника....
Отново не спя
и при теб съм,
как спиш
ще послушам.
Угасени звезди-
не трептят.
Птица сгушена,
облак притихнал.
Две очи
пак не спят,
а шептят....
Обич моя,
ти спи. Ще те гушна.

На небето протяжният полъх
Се разтапя в хладен сумрак.
И от звездни пътеки отронен
Плисва в тъмното спомен за смях.

Непонятно за мен се прокрадва
И помита с дъх летния прах,
Тази улица мокра и радостна,
Се възражда след нощния страх.

На небето протяжният полъх
Ме затваря сред четири стени
Въздух вечен, забравен, отколешен
Ме връхлита сред бели лъчи.

Аз смея задъхано, пея...
А ти, моля те, замълчи....

Тишината за пръв разказва ни,
Упоително шепне сама.
Аз и ти сме се вслушали сладостно
Във вълшебните нейни слова.

Тишината не бива да спираме,
Тя не бива да бъде сама.

Ти къде си, къде си сега?
.......

И на мен ми хареса. И като усещане е близко до моето.

Хубаво е, Тикве. Гуш

Благодаря ТиквЕ! Радвам се да те видя тук, макар и в тази форма.

ех това безсъние как те води все към любими неща :)))) Хареса ми ....

...Толкова нежност...и всичко е притихнало,за да послуша заедно с мен как спиш...искам да те гушна.
Somebody,надникнала си в душата ми,а после си изрисувала с думи това,което си видяла там.Поздравления за чувствителността,с която улавяш емоцията и за думите,които си намерила,за да оставиш уловеното върху белия лист.