Утре..утре ще мина край ореха ,
онзи същият – с едрите ядки;
тротоарът под мен ще говори
неразбрано. И аз вероятно..
вероятно от хладното време
ще загърна душата си в спомен.
Нещо синьо ще мине край мене
по хлапашки наивно. Бездомна
ще е всяка минута от вчера.
По тревата ще има щурци
задължително. И ще пеят
безпощадно.... Дъждът ще мълчи
зад очите на друга утеха.
Пощальонът ще носи писма.
Ще съм сигурно много виолетова
и след мене ще тичат деца .
Утре..утре... Градът ще е слънчев;
може би малко по-носталгичен.
Аз навярно отново ще бързам,
да не мога да спъна очите си
както някога в твоите. Утре
ще порасна завинаги там-
Ще боли много мъничко. Всъщност-
като трудноизстиваща длан..

Редактирано от Sheetal на 16.12.05 16:52.

Страхотно е!

ш махни тея скоби че не знам...

аз си припомних едно специално местенце с твоя стих, много мило ми стана. Наистина е вълнуващ
Благодаря ти

Михаиле, с тоя тон може само да ме накараш да натряскам още малко скоби
Тъкмо се присетих, че бях обещала да ги махна, ама ако обичаш малко по-културно. Интересно ми е какво се случва след многоточието ти..

утре..
ами утре винаги идва-
неизбежно
и почти безнадеждно,
(но само почти)
разпилява опорите,
дето си носим
във дланите,
убеждава, че хората
ще станат почти
непознати,
понеже всяка минута
някъде там
се ражда Вселена
(и всичко, всичко
е променено)...
утре никога
не е същото-
днес дъждът
ще крещи като бесен
на щурците,
а те тротоарено
пеят своята
вчерашна песен
през сълзи -
те не знаят,
че са пораснали...
и единствено пощальоните
всъщност носят в ръцете си
спомени

отплеснах се
но думите ти са толкова хубави и темата толкова близо до мен, че не се сдържах
страхотно пишеш! казвала ли съм го вече:))

Благодаря ти, че си правиш труда да споделиш такива ценни неща с нас.
Много е хубаво, както винаги :)
Очевидно способността ти да пишеш не е моментна муза..

много, много ми хареса... колко е хубаво, 4е има кой да пише тук красиви неща... и твойте и други на които съм попадал... сега ли4но към теб - Благодаря

Много красиво! И много близко до мен. Тъжно ми стана от твоето утре.

болезнено красиво! - какво повече да кажа. Възхищавам се на таланта Ви