Прили4ам ли
на бяло платно
поставено в рамка,
което е скрило цветовете си -
следите от 4етки
и не издава пред никой
лицето си...
Кой вижда
в рисунките на лудите?
Луди -
за спящите,
странни -
за някои,
скарани -
с времето,
никъде
не живеещи.
Прили4ам ли на гола стена
по която няма следи
от ноктите на вятъра...
Това, 4е броя звездите
с о4и
тежи ли на някого...
Прили4ам ли
на бяло платно...
Картините търсят
добрите о4и -
добрите о4и
са по-малко
отвсякога.

Редактирано от bql_stih на 06.12.05 06:51.

Всички сме бели платна, върху които някой някога пише/рисува...и в един момент вече просто не сме бели, колкото и бели да изглеждаме.. Само побеляваме..ама то е от друго..
Много хубав стих, особено ми хареса финала !

Блясък в очите,
от свеща на художника...

Светлината от пламъка
е дъга
в мислите...

Цветовете извиращи
са в бяло сияние

върху платното.

Хубаво казано... а понякога с нашите бо4ки не можем ли да пооправим там дето не ни харесват рисунките от другите по нас. Няма да оставяме нещата така ааа. Е да понякога може и да не се полу4и....

може ли да си взема и за мен малко от тях.....

опитвала ли си?
При мен като че ли ..никога не се е получавало..

Те са в теб,
само погледни свещта

на художника.