Събирам тишината си на части.
Отсреща нечий дъжд танцува бос..
и стърже неприлично по стъклата
(и по очите ми!). Дълбая точки,
каквито разпиляхме помежду ни
и чакам Краят сам да ни се случи.
Не ми е тъжно. Сигурно от скука
съм свила устни. Въздухът е сипкав
от всички обещания за дишане,
с които се разминах без причина.
Ти пак си писал в мене..
пак си писал..
Седя и мисля как да се достигна.
Рисувам недовършени стрелки
(към себе си) с лилАви тебешири
върху завесите.. Дали стои
Кафето за наивници зад ъгъла(?),
където да запратя любовта си,
когато се препъне в твоя глас.
Не ми е тъжно. Просто ми е тясно.

Дъждът отсреща май се изваля...

Това твое писание е израз на състоянието ми в момента! Благодаря, че помогна да се видя от страни! Боже колко е сложен живота!

Готино, много готино! Тъкмо като за мене
в тая сумрачна сутрин

Дълбая точки,
каквито разпиляхме помежду ни
и чакам Краят сам да ни се случи.
==========================

Е тва е много кофти момент. Да знеш, че краят е неизбежен и да трябва да седнеш да го чакаш; и да се самозалъгваш, че така е най-добре и в крайна сметка така било писано. Ти пишеш на много добро ниво, какво ли се обяснявам. Той стихът е казал всичко

Nikoga ne mozhem da badem sa6tite, ako nqkoi e pisal traino v nas. Za sazalenie e taka. Ostava ni samo vazmoznostta da ni dopi6e nqkoi drug.

Pozdravqvam te za silnoto i madro stihotvorenie!

Той, тя, любов, измяна...Тясно е на духа, когато приковава мислите си върху преходни неща. Но когато излезе от кръга на личните въжделения, застава на прага на безпределността.

Както винаги си мнооого изразителна.
Обичам метафорите ти.

curiousity keeps the cat alive

пишеш много своенравно и истински

Животът е отчайващо простичък, всъщност. Толкова, че имаме нуждата да го ослужняваме. Сами. В самотата, неразбирането, несподеленото, недокоснатото........ но рядко осъзнаваме и признаваме, че светлинката на крушката е единственото ни трайно влечение. Защото е по-просто от допустимото......

че полудеем от теа скоби бе