Птица съм.
От незащитените видове.
Понякога раняват крилата ми.
Крехки са.
Пречупват се.
Болят ме.
Лекувам ги в гнездото си.
Не ги разтварям.
Сгушвам се.
Седя и боля.
Мисля и не летя.
Понякога сама се ранявам.
Блъскам се в изпитания.
Блъскам се, блъскам,
оставам без дъх.
После пак мисля и пак не летя.
Птица съм.
Такава, от незащитените видове.
Няма ме в червената книга.
Има много като мен.
Разтварям широко криле.
В полет съм.

Мнооооого истинско!

Щото съм си истинска. Литкам си.

Лети, лети, лети ...
... но не отлитай

Страхотно е! Браво!

Що може да е лесно,като може и да е трудно

Няма къде да отлитам. Тук съм си.

......сновейки както обикновено забързано и умислено из гората малкото опулено човече не разбра как отново се оказа пред УМИВАЛНЯТА и щото и днес беше особено забързано и особено умислено така си тресна главата в арката на така майсторски измайсторената от него самия УМИВАЛНЯ че чак свитки му излязоха и чак му се подгънаха малките крачета и чак му изхлопаха белите зъбки и чак веждичките му стигнаха нагло накривената му гугличка...заразтрива то старателно удареното където започна застрашително да нараства един червен бумбак който скоро си се оформи като една най-обикновена дзундзула ядно мърморейки по посока на доволно хихикащата и злорадстваща сойка-малинарка която не изпускаше подобни гледки и още по-малко пропускаше да ги разкрасява и разнася из гората ама тва е друга приказка...та споменавайки нещо за някакви оплетени причинно-следствени връзки и нечии родители взе че се натъкна на пресложните и премъдро-романтично-лирико-схизматични писаници които ММ старателно беше нацвъкала върху парченце брезова кора домъкната явно от СЪВСЕМ ДРУГА ГОРА което всъщност и накара човечето да се загледа в написаното ей така...на един дъх...както установи с почуда ... започна да чете и да си се кокори...и без това накокореното човече дотолкова се пренакокори от прочетеното че се случи нещо което му се беше случвало само веднъж когато видя...няма значение какво беше видяло...та сега за втори път в живота му рошавите му веждички ТОЛКОВА се вдигнаха нагоре че успяха да бутнат на земята иначе доста нагло накривената му гугличка която с падането си предизвика един малък конвенционален взрив в окапалата есенна шума което пък от своя страна доведе до неописуема паника сред сивите горски мравки които точно в този момент имаха общо събрание на мравуняка и остро спореха по темата дали е редно да се движат в колони по 500 вместо да си се движат както досега в колони по 1000...но това е също друга приказка с която не е нужно да отегчаваме и без това отегчения читател...и докъде бях стигнал ...а да...та чело и се радвало малкото опулено човече чело и се радвало и като прочело за раздвижилия се поток съвсем се възрадвало и толкова зело да се кефи че приседнало назад (точно върху гуглата и чак сега разбрало всъщност че си седи ей така гологлаво в тоя студ) ... чело сумтяло повдигало веждички подсмърчало почесвало се зад ухото (където според баба му било най-важно да се умива всяко едно малко човече) после се изправило и презглава се втурнало към ЗАСТОЯЛИЯ ПОТОК...потресено застанало на брега му и с опулените си очички наистина АМА НАИСТИНА видяло как за пръв път от незапомнени времена по повърхността му пробягвали леки вълнички и как лекичко клатушкайки се от едва доловимото течение по дъното му се запрескачали отдавна потънали листа...видяло и повярвало...липсваш ми - казало малкото опулено човече навело се никой да не види сълзата която се отронила по бузата му и бавно запристъпвало обратно към есенната гора...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...в този си ред на мисли малкото опулено човече се досети че май отдавна не беше похапвал нещо вкусно и че май още по отдавна това вкусно нещо дето не го беше ял беше най-вкусната баница с тиква и канела дето я има в гората изобщо...а беше най-вкусната на гората щото само то знаеше рецептата за "тиквеник с тиква" която беше останала от баба му която пък от своя страна я имаше от своята баба и така няколко поколения баби назад до ГОЛЯМАТА БАБА - баба на всички баби на всички малки опулени човечета...та неговата баба знаеше как се прави въпросния тиквеник и щото един ден преди много години малкото опулено човече се беше скрило в големия шкаф за сушени плодове който беше празен щото баба му не беше изсушила плодовете та защото се беше завряло там по някакви свои си работи се оказа жив свидетел на приготвянето на "тиквеника с тиква" ... ама тва е една друга дълга история завършила с дивашки размахана точилка и истерични писъци на едно малко накокорено човече дето ядосвало баба си....та от тогава вече и малкото напулено човече знаеше тайната на приготвянето и никога не пропускаше възможност да поядосва своята любима баба - поне докато беше жива...и най я ядосваше щото правеше същия че и по-вкусен "тиквеник (щото се беше крило и се беше правило на сушен плод) с тиква" от бабиния ама баба вече си беше отишла и сега вече нямаше кого да ядосва ... единственото което му оставаше беше да приготвя този приказен "тиквеник с тиква" и да поканва всички свои другари на обилно пиршество полято с лимонада от бъз набран по сокаците от козичката (която го береше поради своята си природна скокливост както и възможност да се покаже пред другите) и лепкав сироп от малини събрани от сойката малинарка (която пък ги събираше само за да получи парче от тиквеника не за друго)...и така улисан в спомени за баба си и за нейния вкусен тиквеник той стигна до своята къщичка с пуфкащо коминче... и като застана на прага се сети колко по-малко уютна е къщичката му без бабините добри ръце... и му стана толкова мъчно за баба че се свлече до портичката и така неутешимо захлипа клюмайки с глава че чак се задави и почти се отказа от начинанието си...но обаче после се сети че баба никак нямаше да е доволна че едно истинско малко човече реве както само ревливите малки човечета реват та по тоя повод малкото човече се надигна и решително затегна колана на потурките си и се запъти към килерчето с продуктите за неговия вкусен "тиквеник с тиква" ... набързо намери бяло пръхкаво брашънце малко от миналогодишните хрупкави орехови ядки и още някои много тайни неща които съставляваха сами по себе си оная тайна рецепта заради която преди много време беше изяло няколко точилки и за която рецепта се носеха не една две легенди всяка една от които доста преувеличаваща значимостта на "тиквеника с тиква" както и вкусовите му качества...и така доволно ръшкайки из килерчето малкото опулено човече с потрес установи че същността есенцията и самият дух на "тиквеника с тиква" а именно КАНЕЛАТА беше свършила а беше свършила щото малкото опулено човече много обичаше канела и не пропускаше да я ползва при всеки удобен случай да не говорим че понякога я ползваше и при неудобни такива...последният подобен случай беше когато сготви за най-любезната козичка супа топчета с канела което я доведе до явен амок и и пресече млякото за две седмици напред....но това е друга объркана история....и щото знаеше че единственото място където можеше да се намери канела беше изкорубената афъска на Премъдрата-Сова-Улулица малкото опулено човече набързо изтри брашнените си ръчички в накривената си гугличка и оставяйки вихри есенна шума след себе си изтрополи с крачета към кръглия хълм ... не след дълго доста запъхтяно се оказа в основата на гореспоменатата афъска и каква беше почудата му когато на всегорското табло за клюкини и лични съобщения видя една от ОНЕЗИ любими на ММ и адресирани до него брезови кори забита с трън от зъл глог към вече плачещата за подмяна надупчена и проядена от дървояди дъска минаваща за табло ... а на кората със страшна сила беше изписано: "Поздрави на човечето, сойката-малинарка, премъдрата сова и всички животни от ГОРАТА"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох как се обърках. Какво прави приказката на МОЧ в стиха с птицата на съмбоди?