Не е любов да сграбчиш живота на другия,
Не е любов от слабостта си да търсиш подслон
Не е любов да оковаваш някого в чувства,
Не е любов ако е “дай ми да ти дам”.
Не е любов, ако не е изкуство.

Любов е споделеното мълчание
на нечий поглед, който тихо вижда в теб.
Любовта е извор във душата ми:
ако за теб извира - пии със пълни шепи-
че светя в нея, ще ми е достатъчно.
Защото Слабите не са способни на любов...
Защото любовта е даване.

Ний може да се срещнем някога
и тихо да надникна в тебе –
ако поискаш, ако позволиш,
и, ако душите ни се срещнат
ще имаш всичко, от което
би могъл да си щастлив... за миг.

И този миг отново и отново ще се сбъдва,
когато пак до мене приближиш,
когато си свободен да си тръгнеш-
с един миг по-богат и по щастлив.

Любов в която няма болка, обещания,
нито преструвки, нито чувство за вина,
Любов, в която само сбъднатия миг е важен
По правилата на магнита - вечната игра.

Кажете нещо де...
Имам чувството че тук има една общност които се познават и си коментират един другиму стиховете, а иначе - гробно мълчание
Наистина не мога да си обясня - навсякъде където съм регистрирала стихосбирката си тя е станала сред първите по посещаемост, получавам по някое писмо от време на време

не че очаквам само хвалебствия, но все пак се надявах на някакъв отзив от хора които също пишат

Ирландски късмет, г-це Терзиева, толкова мълчание за думи...и точно моето мнение. Но Вие Сте силна, ще го преживеете, нали светите и извирате, хората, госпожице сме кьорави понякога и никак жадни -друг път, ако ни простите, че сме хора де. Иначе стихотворението си е интелигентно написано и да не си помислите, че казвам това не е поезия, ако пък и Вдъхнете и малко чувства, от ония, неподлежащите на правила и правилности, защото, ние, читателите, сме гадна порода, г-це Терциева - хем не пишем, хем и претенции имаме.

а може би хората не ги е докоснало.

:)))))
ами ирландски късмет поподнали сте на нещо интелектуално

Ето това е не толкова:

Не можем да сме заедно? - Добре!
- дори без тебе - твоя ще остана.
В прегръдките на облачно небе,
немилвана, оставам да те чакам.
Със синьото на моите очи
небето ще ти се усмихва
и с ласкавите пръсти на жена,
ще се заплита вятърът в косите ти.
Ще бъдеш сам и няма да си сам,
защото любовта ми ще те следва,
и с всичко до което се допреш,
ще те докосвам със стаена нежност.


ето и това, но за него развито картинно въображение много помага:

Изливам водопада на косите си в прибоя,
сливам се с морската пяна.

Любов, ела на брега на морето,
в мълчанието на лунната пътека,
тихо ме повикай!

Влез в морната вечерна прохлада на водите
и аз, ще бъда с теб.

Във вечността, на кроткия плисък на вълните
е мълчаливата ми клетва за вярност.

С вълните се докосвам до брега
и мълчаливо те очаквам,
разтворена в безкрая на морските течения.

В ласкавия танц на водораслите
спят изоставените ми детски мечти.

Ела на брега, ще облея с везана пяна нозете ти.

Ела при извора на Водите -
с дъха на вятъра - навътре, навътре -
към извора на Водите, в дъното на Нищото.

Ела край брега,
и ще изляза от трептението на първородните,
в сумрака към теб ще пристъпя,
с длан ще докосна неспокойни гърди.
Ще се прелея в тихото пространство,
скрито в дълбините на очите ти.
Ще заплувам към Извора на Водите.

В мълчанието и грохота на водната стихия
Аз те очаквам.
И вълните несмело те търсят
по каменисти и пясъчни плажове.



www.lex.bg/members/anastassia.terzieva

ами може и така да е - хората са различни

това не е социална служба

prepare for attack, your body will burn
prepare for attack, there is no return

е кой казва че е?
само питах дали не е клуб който съществува на принципа похвали другарче за да те похвали и то,
да не би някой да поства нещо тук защото не иска мнение или коментар?!?

Скъпа госпожице Терзиева, извадката от устава за вътрешен ред, дето Сте я нарекли Любов по правилата на магнита си е толкова интелектуалонст, колкото аз - тарга бира. Dори присъствието на петтях Ви не е, двете е-та, в обилната гарнитура на още две защото не правят заплахата Ний може да се срещнем някога по-малко страшна, но пък ползването на остаряла форма леееко поразчупва леда между Вас и стресирания читател, останалото е още по ужасяващо, госпожице, ако получа такава своеобразна покана за любов - ще бягам в две посоки едновременно, еле пък ако е наречена и интелектуална поезия, веднага ще помоля някой да ме гръмне от упор, че да не се мъча повече.

Не Сте милостива, госпожице, Терзиева, онова, дето обещахте, че не е толкова, се оказа още по. Небето - непременно облачно, обаче ще се усмихва, пръстите - категорично ласкави, вятър, дет се заплита и не къде да е, а в косите, че и нежността - стаена... Читателите, госпожице, сме виждали доста, но толкова претенция наведнъж на мен ми дойде в повечко. Третото не го дочетох, водопадът на косите ви в прибоя ме накара да завия за поне сто твърдо. И си налях. Щото, госпожице Терзиева, понякога битовото пиянство ми се струва по-безопасно ..някак.

На калпавия поет- читателите му виновни е старо колкото света. И също толкова неефективно. Нет широк - все ще мине някой дето да Ви хареса и без да пищите като приклещена. Имайте търпения, моля Ви, Годо винаги идва. Накрая.

Не се засягай, но ако ти публикуваш тук само, за да впечатлиш останалите и да величаеш способностите си на поетеса, е много жалко. Още по-жалко е, ако пишеш само заради едното читателско харесване.
На твое място не бих била толкова категорична в изводите си за пишещите тук, най-малкото, защото не ги познаваш лично, за да знаеш какво търсят (или не търсят) те в този форум.

Относно поезията ти .. аз лично харесвам по-друг стил поезия. По-разчупен, по-многопластов, по-асоциативен. Поезия, която , прочитайки я, да те "жегне" и да искаш да я прочетеш пак. При теб не останах с желание за нов прочит...