Душата ми е скитница среднощна-
одърпана,пребита
и захвърлена,
като развратница
в опожарен бардак...

To be continued...

Вие сте!!!

curiousity keeps the cat alive

..и нищо, че навън сега
е тъмно..
Очите ми са свещи
и догарят..
Не ме е страх.
Не ми е тъжно.
Аз просто се разхождам
след пожара.
Приличам на усойница,
която
в горчивата си пепел
се оплита
и чака да отрови
самотата..
Не е безсънно,
просто ми се
скита..

Не ме е страх.
Не ми е тъжно.
Навън вали-
и този дъжд изми
на улиците
слепналата прах-
не ме е страх,
не ме е страх...

curiousity keeps the cat alive

и женското в мен
отлющва се
остава гол котарак
поглъщащ свирепо
мишките
прогризващи приказен свят...

Душата ми е скитница среднощна-
одърпана,пребита
и захвърлена,
като развратница
в опожарен бардак...

Да... свърши се!
Изправям се неистово.
Развалините хвърлиха в нозете ми
като монета кална - мойта свобода.
И проглеждайки отново в утрото
пропито в мокра овъглена нищета
аз нямам име, минало и бъдеще
АЗ СЪм СВОбОДНА - защото няма
още от какво да ме лишат.
Пред мен е само ПЪТЯТ.

АЗ СЪм СВОбОДНА - защото няма
още от какво да ме лишат.
Пред мен е само ПЪТЯТ.
И даже дълго да вървя-
нозете ми от кал не се боят,
косите ми от сняг и вятър,
защото скитница съм-
сам-сама в нощта...

curiousity keeps the cat alive

...
като циганка след табора провлачен,
изподрала глезени, през сълзи вървя,
в пазвата си крия топли спомени -
те ме греят и кураж ми дават да не спра.

Сегиз-тогиз задъхано почивам
спряла се на нечий кръстопът
и бъдеще на другите предричам,
на слабите надежда давам пак...

Такава навярно ще е мойта орисия -
опустошена, на търсещите сила да даря,
и вървя, не спирам след табора суетен,
отвътре грея, а отвън - кървя...









-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Усмивката е като песен,
макар понякога от нея да боли...

curiousity keeps the cat alive

отвътре грея, а отвън - кървя...
НЕ спирам/вече бавно/,да вървя
душата ми е скитница
среднощна...

curiousity keeps the cat alive