Голото тяло
събира
своята кожа,
постлана на пода.

Вратата
е само стена
зад гърба му.
И всички декори
потъват
пребити
във своите сенки
от факли.

Разтичат се
лепкави
усмивки
по стъклата.

Саксиите
се спукват
във мълчанието
пред прага на бесилото.
Размазана
импресия.
Мухите
разпиляват
електричество.

Тази уродлива песен
е без кости.
Часовникът
изкормен
я повтаряше.
Спри,
спри,
спри....

Котката
се хвърли
през прозореца.
Посрещна я
четвъртата стена,
открадната
от празно
огледало.

Оглозгани
припаднаха
и лампите.

Кой танцува
в мъглата
под кожата?

Затворете
тези проклети
врати!

Дали някой
търси ключа
в тази стара,
надута
саксия?

Спи,
спри,
спри...
Всички
декори
са кости.

Голото тяло
събира
своята кожа
постлана на пода.
Прегръща
горящата
стая.

това е копиране на дали

prepare for attack, your body will burn
prepare for attack, there is no return

правилно. точно негови картини си представях. забравих да напиша посвещение в заглавието

еееееее браво ! страхотно!

Много образно,
много въздействащо ... чак свирепо на моменти...

Похвално е, че си успял да пресъздадеш тия картини със силата на думите!


П.С незнам защо , но след няколко пъти прочит , все ми напомня стила на един мой приятел...тая "котка" и изобщо атмосферата...Може да е просто съвпадение..

Редактирано от Sheetal на 20.10.05 16:17.

благодаря

Благодаря ти Сайна Отдавна не те бях "виждал". Изгуби се от другия форум. Пък аз почти не влизам тук. Започна да ми лиспваш.
Не знам за кой познат говориш, ама ако е един такъв човек, който рядко излиза от стаята си, може и аз да го познавам Радвам се пак да те видя. Видях, че тук си писала. Тъкмо смятах да попрочета нещичко. Благодаря ти още веднъж.

е не, не мога да те сбъркам! - котката и стаята,, и завесите и стълбищата...лежерно-загадъчно-хищно...

Именно за теб ми напомни стихът, чак се изумих колко близко могат да пишат двама души и реших да споделя..Нямах представа, че си ти - честна дума..

Но определено стихът си го бива. Извади ме от късноесенната меланхолия.. Позагубих се -да, сега се понамирам отново



Просто вън времето е ценно, за да го пусна да ми отлети...

ehaaa..

чувството след прочита е режещо и неописуемо дълбоко.
Радваш, човече!