|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
Коприва
|
|
| Автор |
Sheetal (тъмна Индия) |
| Публикувано | 22.09.05 16:47 |
|
|
..Защото ще ни пари под клепачите
и всички задни улици в съня
ще водят към бодливото пространство,
което сме затрупали с невярване
и (може би) очакване за утре,
че свЕщите сами ще се разпалят
и всички неизказани молитви
ще сбъднат синьото край нас..
Дали ще досънуваме капчуците,
изкапали следесенно тъгата,
по дланите на пейките-дъждовници.
Ний- (двама с тебе) просяци за лято,
потеглили в далечното, което
напук ни обещава вечна близост,
но хладното ще жули по сърцето ни,
защото тишината е коприва
понякога..
и пари в премълчаното...
| |
|
Тема
|
Re: Коприва
[re: Sheetal]
|
|
| Автор | nevermind (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.09.05 17:22 |
|
|
Да, тишината пари понякога повече и от безмилостна истина. И "пари под клепачите" - това ми хареса.
Всеки път когато чета твоите неща ги препрочитам по 5-6 пъти докато се съсредоточа. Не знам защо е така...
| |
|
|
|
Хей, здравей!. Чак сега като прочетох разбрах коя си тук, ама това на ушенце само:-) Силни стихове пишеш, но все въртиш и сучеш около болката или бъркам. Знаеш, че тя ни извисява на едно друго ниво. А относно пареното под клепачите, е защото в очите са нашите души. Именно те парят в тишината. Но аз си разговарям с нея, и знаеш ли не пари чак толкова. А зарежда с нова енергия. Пък копривата, където жарне си има своето значение. Лекува и тя;-)
Търси и в тъжното нещо весело, щото иначе я оцелели , я не
Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!
| |
|
|
|
О, пак грешка това е See... тъмната индия. Моите извинения...
Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!
| |
|
Тема
|
Re: Коприва
[re: Sheetal]
|
|
| Автор | oпapeнa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.09.05 20:03 |
|
|
Жули. колко точно само си го изразила. Това усещане от прекалената тишина и нямането какво да си кажеш с човека до теб, уж близки, а дефакто далечни. Изобщо, много ми хареса този стих. Поздравявам те как умело си успяла да го внушиш това, за съжаление, тъжно и жалко усещане
| |
|
|
|
Май че все около лятото и есента ти се въртят мислите. Но има и друго лято, когато отново ще си щастлива. А дотогава – радвай се на спомените.Или напиши нещо и за пролетта.
| |
|
|
|
...Пролетта.. е на другия бряг,
там, където е тихо и нежно
и ми дращи от бели цветя
във очите.. И тъмно зелени
скитат някакви слънчеви дни,
дето искат да стана питомна.
НО на мене...ми се вали!
Искам шумно и диво,
/разбираш ли/
да живея есенно-лятна..
(Някак си недолюбвам пролетта - с всички ония летящи пухове и досадни насекоми...една такава прекалено добра и сладникава... Сигурно съм луда . Ми...такава съм...)
Редактирано от Sheetal на 24.09.05 02:08.
| |
|
|
|
Нямам думи!
Това ми е любимото от всичките ти, които до сега съм прочела..
вяра~надежда~любов
| |
|
Тема
|
добро
[re: Sheetal]
|
|
| Автор | kpитиkap (Нерегистриран) |
| Публикувано | 24.09.05 20:06 |
|
|
При теб единствено наблюдавам 2типа стил : единият е императивен, доста категоричен и дързък, а вторият е как да кажа, леко меланхоличен, спокоен и дълбоко докосващ. Точно това стихотворение ми напомня втория тип стил, близко е с този на "Приютена" и "абсурдно". Но въпреки меланхолията, остава едно усещане за дълбока проницателност и зрелост. Мъдър стих.Поздравления
| |
|
Тема
|
Re: Коприва
[re: Sheetal]
|
|
| Автор | die (Нерегистриран) |
| Публикувано | 25.09.05 11:15 |
|
|
xaresva mi kak pod4inqvash dymite,za da predadesh 4yvstvo:)
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|