Ако ми беше казала, че ме обичаш,
спокойно бъдещето бих дочакал
до оня миг, когато ще възкръсне
от пепелта нетленна, като феникс,
на любовта не стихналият пламък

Ако ме бе целунала за сбогом,
бих носил с мен дъха на твойте устни
и оня аромат, със който боговете,
владеещи Олимп преди столетия,
живели са във младост и безсмъртие.

Ако ме бе прегърнала, когато си отивах,
бих помнил допира на твойто тяло
и трепета на твоите гърди, когато,
в минутите на кратките ни срещи,
задъхана към мене се притискаш.

Ако ми беше обещала, че ще бъдеш моя,
по-леко бих понесъл самотата
и мисълта за оня ден, когато,
на ревността през парещата болка,
разбрах, че, може би, все още те обичам.

Но ти не каза, че ще бъдеш моя.
Не ме прегърна и не ме целуна.
Не каза също и че ме обичаш,
а само сведе поглед мълчаливо,
обърна се и... си отиде.

STRAHOTNO E !!!
Koia li e muzata ??

.... Любовта винаги е била най-силният повод за живот и вяра..или поне един от най-силните... Красиво е в тъгата си..
Дано лирическият ти герой отново намери своя повод за живот!

Музата може и да я няма, но писаното остава.

Любовта или ненавистта, както отбелязва и Ботев-силно да любим и мразим. Но второто трябва да се изостави.

Определено задобряваш ;) :)
Този път ми хареса...има чувство и затова е истинско.

Пак да попитам за ник-а ти, дали е някакъв сърбизъм или аз съм тотално невежа? То всъщност зависи от това как се произнася де..

Hubavo e i mnogo realno!

Не се стеснявай и да критикуваш-на малките всичко им е простено.

Питай и ще ти се отговори: шравак е първата крачка към бодхисатва, след което следва буда. Само три крачки, но са дълги хилядолетия. Винаги съм на твоите услуги. Нали и Христос е казал:"Оставете децата да дойдат при мен..." и пр. , а той е Буда(просветлен), следователно трябва да вървим по Неговия Път.