Аз съм твойта палава вълна,
ти си моят недостъпен бряг.
Втурвам се към тебе устремена,
после се отдръпвам пак...

Ето ме - сега прииждам, тръпна.
Моята прегръдка те облива,
но преди да можем да се сбъднем,
ревниво пак морето ме отмива.

И отново с ласка те обгръщам -
нежна, волна, слънчева, засмяна,
но след отлива на нашта среща
ни остава само бяла пяна.

Ние две стихии сме... За миг
отдадени, преливащи и единени.
Трепетна вълна... Далечен бряг...
Свързани и вечно разделени.

Най-обичам да съм змия- ем си лежим, ем си одим.

ЕЕЕиииий Тихичко! Защо го казваш тихичко! Това вероятно е състоянието на 40% от нас! Благодаря! Разкошно е!

Не е лошо. Напомня стих от момичешки дневник. имам предвид, че е доста съкровено и романтично. Пишеш добре. А наистина ли си медиум?

И аз благодаря, защото е изключитело, зареждащо,...и сигурно няма да ми стигнат определенията-Браво!!

хора, как ви се пишат такива сълзливи сапунени стихотворения не мога да разбера. Стихии палави вълни тинтири минтири.
скука :прозявка:

Ти си моята несбъдната мечта -
близка и никога реална,
вкаменен съм, за да те погаля със ръце,
но усмивката ми в твоите вълни синее.

Ти си мойта нежност недарена -
скрита в мен, пенлива и засмяна,
но за другите съм истукан трънлив,
облян от твойта шумна чиста пяна.

За теб съм пристан тих и плодороден,
за другите съм буреносна плащеща скала-
в изгревите огледало съм на богороден,
в гънките ми орлите вият си гнезда.

Твърд и мек, сдържащ вулкана,
напиращ с неустоима вихрена мощ,
аз съм Орфей с каменна лира зовяща,
а ти - Евридика, тъй близко трептяща!...









-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Радвам се, че ви харесва

Най-обичам да съм змия- ем си лежим, ем си одим.

Май несъзнателно съм ви заблудила...
Не съм писала аз стихотворението , за което мога само да съжалявам.

Най-обичам да съм змия- ем си лежим, ем си одим.

Току що се оправдах... Стихотворението не е мое, но много ми харесва. Подари ми го един приятел преди години и като открих този клуб, реших, че ще бъде хубаво да го споделя с вас.

Най-обичам да съм змия- ем си лежим, ем си одим.

И днес ужасно ми се спи.
С какво ли да се занимавам?
Устата вече ме бе боли-
не спрях да се прозявам.

Въртя се под завивка пухена,
очите си отварям с мъка.
Защо ли вечно тъй съм сдухана,
защо е тази скука?


А това как е?

Най-обичам да съм змия- ем си лежим, ем си одим.