Да, ето!- Аз съм в бяло.
В косите ми блестят лъчи,
усмихмам се на всеки, но насила,
а нещо във гърди ми гори...
.....

Най-обичам да съм змия- ем си лежим, ем си одим.

Какво ли е? - И аз не знам,
дали е блян или мечта,
но все пак ме изгаря срам,
че съм пиян от сутринта...
.....

мразим такива
тва се едно некой друг да ми целува жената

prepare for attack, your body will burn
prepare for attack, there is no return

Това ми прилича на едно стихотворение, което преди доста време си записах в една тетрадка със стихове. Специално си направих труда да я изровя и да ти го препиша. Може би то е, което търсиш.


Да, ето – аз съм в бяло. Цялата в коприна.
А в очите ми блестят сълзи.
Усмихвам се на всеки, но на сила.
А нещо в гърлото ми пак боли.

Как е шумно – хората се смеят.
След малко ще пристигне той.
Ще си усмихне и ще каже мило:
„Изтрий сълзите и бъди герой!”

О! Не! Чувствам, че ще падна...
Заставам с паднали очи...
„Не го обичам! – чувате ли хора?”-
един вик в мен се блъска и крещи.

Поглеждам към теб, мила мамо.
Твоите очи също плачат
и настойчиво ме молят:
„Недей, дете! Заради мен – търпи!”

Сред хората се двама движим
Обсипани с целувки и цветя.
Едно дете към него приближава:
- Вземете – казва – тез цветя!

Един човек със тях ви пожелава
щастлив живот със таз жена!
Изтръпвам цялата! Изтръгвам розите с вик.
Едно листче бяло лежи в тях без плик.

„Бъди щастлива!...” и неговото име...
Най-хубавото име на света.
Което днес не мога да повторя,
защото съм омъжена жена.

ЖИВЕЙ ГОРЕЙКИ

Гори, гори... и сякаш се смалявам,
и биричка наливам си дори,
но ...май... отново ще си лягам,
и тъй - до утрешни зори....

Може да има нещо общо с Яворов, за което sorry!

А през нощта намирам си утеха
във време чудно, дивен свят,
когато свалям като дреха
натрупания дневен яд...

Your turn

ето, че и в "провинцията" четат поезия...










-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Благодаря ти, Кет! Спомнях си само моменти от това стихотворение, а много ми харесва. Знаеш ли кой е авторът?

Най-обичам да съм змия- ем си лежим, ем си одим.

На сутринта - в туй време мудно,
ох, майко.о.о, тряска ме глава.
Навярно затова е трудно-
обличам се едва, едва.

И със главичка натежала,
полюшвам се насам-натам.
Обаче пак съм закъсняла,
но шефа...да му мисли...там.

"Готвача, бързо, шкембето изстива",
кресвам му още от входа на стола.
Ех, тази моя муцуна смръдлива,
да бях си я пила водичката гола.

За съжаление - нямам си и представа.
Намерих го навремето в тефтерче на леля ми и ми хареса до толкова, че си го преписах... Въпросът е, че и ти си го върна сега.

ЖИВЕЙ ГОРЕЙКИ