Не съм на 20 години, нямам ново лице,
не сънувам в синьо, нито питам къде
съм изгубила всички свои цветни мечти,
не желая да гледам друга в твоите очи.
Нямам дом, нито своя малка уличка тук,
не живея така, че да правя напук
на онези, които ме гледат на кръв,
защото не мога да ловувам със стръв.
Не понасям и дим, не умея да готвя,
много рядко опитвам да бъда аз строга.
Не успявам да следвам чужди мрачни повели
да потърся в сърцето си божества полудели.
Но си имам усмивка аз, складирана тихо
в джоба на моята душа променлива,
онази усмивка, без която не мога
да отключа сърцето ти в утрините тревожни.
Имам си още пълна торба с лъчи -
сбирани мигове от детските ти очи.
Имам цели богатства - капки стара любов,
и ги пия, забравила за живота суров.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

mnogo prijtno stihotvorenie

не бях те чела от 100години и нямаш представа какво удоволствие ми е да видя, че пак си писала...да не говорим колко ми е близък стихът ти.........

"в джоба на моята душа променлива,
онази усмивка, без която не мога "

пази си я и моята е една такава непослушна..обича да си играе на криеница с мен, но добре, че все още мога да я откривам, където и да се шмугне
Поздрав!

Благодаря.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Благодаря за топлите думи. Почти не пиша напоследък и май си личи. Ама колкото (мога) - толкова.

А усмивката гледам да я пазя, все ми потрябва от време на време.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

усмивката е неподозирано силно и добро оръжие
Поздравявам те за това, че си избрала именно това "оръжие"

добро ,добро!!.....а.....английския стих отдолу.....
..... ако искаш.......разкажи за него......
....песен?..спомен...както искаш... но истината

Вадя си усмивки от всички джобове за теб. Много приятен стих.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Песен, велика песен!

И послание.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.