ти и тя у вас
унесени в захлас,
ни вопъл, ни глас...


...ти ни събра,
с конец ни държиш,
пускай ни вече... боли!!


Чери, ти жена ли си?

пускам душите -
летят над долините...
мълчат тревите!



п.п. да, жена съм, Верни и Сигурни друже!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Думите дойдоха изведнъж. Толкова внезапно, че приличаха на думи, дошли от никъде. Бяха желание, притежание, основание. Изплетоха конец. Бял конец. Погледнах пръста си, недоверчиво. После и конеца - бял и тих. Като молба...
И се привързах сама. С белия конец. Затворих очи, нещата идваха и си отиваха, идваха и си отиваха... Конецът стоеше - страхът от скъсване омекотяваше движенията ми.
Един ден думите дойдоха пак. Отвързаха конеца. И ми го подариха.

п.с. Такива ми ти. За конците и оплитането им. Стават и за бесене, само на едно не можеш да видиш сметката с тях - на самотата. Айде, че преебах романтиката. И да ми пазиш подскачашата усмивка, ей! Не е от пертенциозните.

Щях да кажа. Но ще премълча, щот ще има да уточняваме дълго кое изкуство и кое - изкуствено. Усмивката ми. - Невзрачница, не невзрачна. Има разлика, батка, нюанс, ма има. Айде, мини на режим виждане, не само на гледане. Пак ниска летва. Одъвканите дъвки - настрана. Магазинът - денонощен. Дано ме разбираш. И земи се регни, тва са забележки за бележки, на за дискусията на момичето.

п.с. Черииииии! Рибките, водата, дървото! Цопнаха ми очите в снимката. Една хайка за хайку, а?

пазя я сега!
спи спокойно, без тъга!
запомни мига!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хайка за хайку!
смело, дръзко и бойко!
олеле, майко!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Невзрачница .....ТАМ,
ТУК -моя и видима...
бягаш пак...ТАМ.

Пощите да не затвориха?!

Олеле - хайку!
Хайка за Бойко, майко.
Дръзко и смело....









-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Животът - вечен!
Няма Сила без Слабост!
Няма Той без Тя!










-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!