Нула - осем - осем...
Обади се!
Или просто SMS,
за да зная,
че те има
и е истинско
това мълчание,
което днес
ме разкъсва,
бавно ме убива.
Нула - осем - осем...
Цифрите
са подивели от безсъние -
крещят
и не могат да намерят
смисъл, комбинации,
и Вселените са
неизбежен път,
а Пространството
е някаква измислица
на кабинетен учен -
операторите спят
и централите
са много неизвестни
в уравнение
със синус на квадрат.
Нула - осем - осем...
Аз съм тук,
жиците
са странни разстояния,
в разговора се
намесва друг
непредвиден Х,
а SMS-ите
са просто точки
на екраните.
Нула - осем - осем...
Вероятно е
да те намеря -
по теория на Хаоса.
Равновесието трае
около минута...
Ако успееш някак
да го хванеш.

итоги...

бе отде си се пръкнала толкоз добра

фен на мерената реч, впрочем

------------------------
Слушай беззвучието...

...математиката никога не ми е вървяла особено...обаче теорията на хаоса някак искаш не искаш, все трябва да я усвоиш..то половината живот се гради върху нея.. Много сполучливо сравнение...всъщност целият ти стих е силно асоциативен. Чета те с удоволствие

що не се обадиш ти?

то май по-добре да не съм се пръквала

и на мен математиката не ми върви, никак
и аз те чета - с по-голямо удоволствие

опитах се - не става
операторите спят
и явно има смущения
някакви
бе майната му
няма да се чуем

аха
ясно
пусти век на информацията и връзките, да не повярваш че може да не може да се свържеш с някой ако много искаш.

ммда, трудна работа ше знаеш,
пък точно нещата дето много ги искаме
все не стават някяк
сигурно не случайно
във века на информацията
пък може и съвсем закономерно да си е

обърках се

не си само ти дето се обърка.

не съм поет, ама я виж "ко мне сегодня муза подошла... и от нее остали две строфи..вот ":)))

Когато ще умираш пеперудите
закарфичени на звездното небе
иди и виж, попитай как са другите
не гледай ти да си добре