Едно мълчание, увиснало
на рамото на премаляла нощ...
Проглеждането
винаги е тежко изпитание -
раздиране на жива плът,
или изгаряне на мост,
по който дълго
са се влачили надеждите
като слепец протегнали ръце.
Страхът от тъмно,
от дълбоко
ни прави пленници
на илюзорни брегове.
А прошката е стенещо разпятие
и трябва много обич
последния въпрос,
за да се зададе.

http://winbg.com/sybka/

има ли смисъл въобще да казвам, че ми харесва -
сякаш думите ми пропадат
във бездна

винаги те чета

итоги...