Има ли тук хора, които знаят нещо повече за живота на Петя Дубарова? Из нета информацията е доста оскъдна, а ми се иска да знам повече за тази наистина легендарна бургаска поетеса. И още нещо - какво е за вас творчеството й? Как го интерпретирате? Бихте ли могли само с три думички да го опишете?
Предварително благодаря.

за живота й няма какво толкова да се знае, според мен стиховете й говорят достатъчно, колкото и клиширано да звучи това, а и все пак тя се е самоубила едва на 17 (ненавършени и то), така че не е имала кой знае какъв живот. редактираният от майка й дневник не е нищо, което не би очаквал от момиче, което пише такива стихове - прилежна в училище, излизания по забави, приятелки, приятели, увлечния с момчета (най-често увлечени са били само момчетата, освен в един случай с някакъв швед, по когото тя дълго копнее) и писане, писане, писане.

като не особено голям почитател на поезията, за мен стихотворенията на дубарова са едни от малкото четивни. леки, некодирани и изключително силни. наистина е удивително как успява да изрази такава огромна сила в такава лека, летяща и плавна форма. удивлението се утроява, когато се сетиш за възрастта й.

Има една книга на Веселин Андреев, която се казва "Соната за Петя Дубарова". Ако можеш да си я намериш , прочети я. Там са поместени страници от нейния дневник, историята на нейния живот през погледа на приятелите, родителите, учителите, редакторите на стихосбирките й. Там са събрани най-златните й стихове; там е събрана и цялата истина за живота в очите на едно 17годишно момиче. Книгата е адски интересна, мисля дори, че ще я прочетеш на един дъх. Заслужава си.

Иначе за себе си мога да кажа, че я чета и препрочитам винаги с огомно удоволствие. И наистина е удивителен таланата й, както и тая проницателност, която блика от стиховете й - на пръв поглед толкова леки и нежни, а всъщност събрали едно цяло откровение за света и нещата от живота. Като се има предвид крехката й възраст , зрелостта на поезията й е завидна. Харесвам изключително силната образност, символика, метафоричност на стиховете й.Оставят усещания и размисли...

Редактирано от Sheetal на 24.07.05 20:11.

Ако можеш, намери си книгата "Най-синьото вълшебство " - събрано е почти всичко от и за Петя Дубарова.
За мене най-точната дума, която приляга на това дете е "явление ". Жалко, че ранимата й душа ни отне възможността да видим развитието на талатна й.
Влюбих се в стиховете й още като ученичка. Пеех ги заедно с Петя Буюклиева, група "Домино ", Катя Филипова, Роси Кирилова ... Много от текстовете й сами по себе си носят музиката.
Ето,увери се сама
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=186&WorkID=10007&Level=1

Наистина най-пълна информация за нея можеш да получиш от "Най-синьото вълшебство".
Магичка е Петя Дубарова, бързо горяла факла.

Няколко нейни стиха.
ПОСВЕЩЕНИЕ

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надраснал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

----------------
НАСТРОЕНИЕ

Препъна се във облака небето
и падна като купола на храм.
Извика нещо с писък самолетен.
А после аз видях, сърдит и ням,

как нощен дъжд приведен подковава
на облака изрязания ръб.
И синя радост в мене разклонява
короната си, мощна като дъб,

защото като палава минута,
внезапно грабната от дълъг ден,
живея аз от никого нечута,
а цялото небе живее в мен.
-------------------------------

Удавени звезди в морето плуват.
Солта цвета им свеж е прегорила.
Как тихо, без дори да се сбогуват,
изгубиха и светлина, и сила.

Но моето сърце ще се превърне
в гробница за тях, във пирамида
и живи, преродени ще ги върне,
узрели във плътта му като в мида.

ima i edna kniga, za syjalenie, mislya, che dosta trudno se namira, tya e otnovo na veselin andreev i se kazva "sonata za petya dubarova". dalech ne e vdyhnovyavashta, interesna i izcherpatelna kato "nay-sinyoto vylshebstvo", no syshto si struva da ya prochetesh...