Вятърна съм. Имам и страх -
не един. Но си имам и дързост.
Стара магия за млади луни
и пазва за котвена мъдрост.

Приливна съм. А щом вали –
танцувам с дъждовете - не прося.
звездни пръсти в мойте коси
търсят пристан за неми въпроси.

Лутаща се – ти ми прости –
всеки бряг си обича вълната.
Пяна съм за жадни скали -
с тая жажда ще хукна нататък,

ще те нося – пясък златист,
във сърцето си, нежен и топъл.
Неукротена - пак ми прости -
вълна укротена е просто локва.

ne e 4estno taka, ne e

Всеки от нас носи по нещо стихийно в себе си...

красиво е...
С много добър финал.

Редактирано от Sheetal на 26.07.05 19:37.