Да, аз съм уличница- както ме наричаш,
защото всички улици са мои,
вървят през мен вулгарно-неприлични,
привличат ме до край
до изнемога..
И винаги съм адски безпосочна,
такава...разпиляна и бездомна.
Наподобявам скитница, защото
примирието НЕ е моят дом.
Разбираш ли - не нося и часовник,
понеже да флиртувам с вечността
изглежда е любимото ми хоби-
типично е за улична жена,
продала се за нещо скъпо,
което е мечтала до сълзИ.
Е, аз ще се продам - престъпно
на Вятъра. А ти ме спри
и ако дръзнеш даже ме застреляй
с едната си (добра) праволинейност,
натрапена като потребна вещ,
която пазиш винаги до тебе.

Но ти ще видиш как ще прелъстя
последните ти стъпки по тротоара,
прилежно запечатали дъха
на всичките погубени желания,
които си убивал ужасЕно
от страх, че вече даже нямаш сили
да понесеш щастливото. Но мен,
но мен така не можеш да убиеш.
Да, улична съм - жалка и ненужна
за твоето изискано сърце.
Душата ми е уличница всъщност,
защото няма никога да спре
да търси най-щастливите посоки,
а твоята ще бъде предразсъдък -
притиснат под нозете ти, защото
след утре ще е вече твърде късно...

Поздравявам те за това творение. Много, много ми хареса.

Благодаря ти.

Понякога ми се крещи срещу именно тези хора, които си "затварят" мечтите, желанията, поривите за живот и търсене и ги слагат в рамки. Подтискат ги под някакво привидно биволско спокойствие и праволинейност, приобщават се към стадото с безропотно мълчание и приемане на съдбата и всички дадености, въпреки че сърцето им иска да е отворено към света и към новото. Ето това ме провокира и стихът се изля спонтанно.. Радвам се, че го споделяш !

И на мен ми се крещи и крещя, но все още не мога да стигна до решение, до някакъв отговор. Как се променят такива хора, как да ги накараш да прогледнат? Единственото, което винаги ми хрумва е примера, той май е най-добрия учител. Но факт е, че повечето хора приличат на работници във фабрика- вършат всичко механично, следват разни разписания, устремени са само към едно нещо - да постигат успехи и доволно се усмихват, когато друг такъв човек им завиди. Повечето хора просто обичат да има правила, едни неписани, но вечно следвани устави за живеене.
Аз изповядвам една много просто философийка : Щом нещо не ти допада, не е за теб и не те прави щастлив - таковай му таковата и го промени така, че да ти пасва.

Много близко-до стила, който харесвам, до мислите и усещанията ми.Хубаво!

Браво, момиче!

страхотно е!
бъди си уличница и все така пишИ:)

Много убедително и с превъзходен ритъм, но една малка лъжичка катран разваля цяло буре с мед.
"Но ти ще видиш как ще прелъстя
последните ти стъпки по тротоара,"
Струва ми се, тук че има една сричка в повече и ако се замести "тротоара" примерно с "паважа" удоволствието ще е пълно.
Бъди весела и щастлива.

...с теб се познаваме или поне задочно, само че ти вече не влизаш в другия сайт за поезия ...и много се радвам, че си оставил мнение, защото твоето е особено ценно. Прав си за "тротоара", не ми е хрумнало паваж, понеже стихът ми се "изля" буквално в главата и дори не съм си правила труд да го редактирам ..

Благодаря на всички за добрите отзиви - хубаво е да вкарвате и критика и пак ви благодаря !

страхотно - като стих, като послание, като гняв, като визитка;)

харес)