Три пъти казах "сбогом".
Три пъти към тебе се връщах.
Раните в мене нося -
Рани от твоята близост.
Не мога да бъда силен.
Не искам твоето щастие -
да бъдеш без мен щастлива...
Не съм толкоз силен, повярвай ми.
Помниш ли началото, питам.
С устни докосвам твоите.
Само докосвам - не пия.
Жаден съм, но не за горчиво.
Помниш ли началото? Спомняш си.
Да запомниш и края.
Помниш ли как тогава желаеше?
Да запомниш как сега не желаеш...
С устни докосвам твоите.
Но не пия от тях - горчиво е.
Три пъти "сбогом" казах ти.
Тази вечер го казвам истински.

хaресa ми зaщото си си излял душaтa истински

да, и аз така го усещам

верно е.
ако беше и хубаво написано...
щеше да бъде наистина хубаво.
щото е наистина е истинско.
с изключение на трите пъти - бяха много повече от три. вече не помня колко.

никога не съм писал.
ако може това да е оправдание.

я разкажи
заинтригува ме

за кое по-точно?

за жената за жената

Браво!

а, тя ли - идеалната.