Дали празно е мълчанието,
когато в очите на луната
презрение съзирам?
Докосвам те за миг.
умирам...
И после раждам се
с нова звезда,
попивам жадна в нощта,
събуждам копнежи,
раздухвам мечти,
усмихвам се,
тичам,
прегръщам сълзи.
Сънувам целувки
и малки слънца.
Не търся милувки,
а светла луна.
Ала се будя самотна и тъжна.
За миг
изтривам сълзата
и виждам зората.
А после в облак дъждовен
се скрива света
и да търся вече не мога,
нямам следа.
И се лутам самотна
из пустите дни,
и празно мълча
пред студени луни,
виждам сива дъга
и боли, и боли.

060605

[IMG]http://www.armenelos.org/images/ugly/tncleffee_oeuf.jpg[/IMG]

Не ме допусна вятърът до себе си.
Не ми дари криле - да полетя.
Сам, разтворил ръцете си,
събирам от дъждовната вода.
Лицето си обливам с нощни сълзи.
Обгръщам се със сивата мъгла.
целуват ме за сбогом нежни устни
и бавно се прибирам у дома.



М
и
н
а
в
а
щ

*усмиФ

[IMG]http://www.armenelos.org/images/ugly/tncleffee_oeuf.jpg[/IMG]