|
Тема
|
Когато умра
|
|
Автор |
Чepвeнyшka (п(т)ичка) |
Публикувано | 11.04.05 21:32 |
|
Във денят мъглив, когато хлопне грубия капак
и на стола сам увисне прашния ми анорак,
пак ще мине пощальона и гърбаткото млекар,
запотени бетонджии ще крещят пияни:"Вар!!!".
Точно в този ден незнаен, и отлаган и зован,
в чернозема плодороден щом изстина закопан,
млади татковци ще сочат:"Виж, камила, виж - питон!!!"
и девойче ще изрязва диадема от картон.
Точно в този ден внезапен, като пещерна река,
няма да се случи нищо, ама нищо по-така...
Човек, който е грешил много, винаги бива умен.
| |
Тема
|
Дали умния винаги трябва да греши?...
[re: Чepвeнyшka]
|
|
Автор |
Vetrim (сталкер) |
Публикувано | 11.04.05 23:07 |
|
Дали за живия смъртта е мисълта-близнак,
неугледна и ожулена като изтъркан анурак?
Дали на радостта нерадостния противовес
се явява горчивото ни хапче против стрес?
Дали на младостта сгърчения образ във немощ
не дарява още сили, макар с кошмари в полунощ?
Дали на въпросите наслуки изброени прежде тук
отговора ще намеря, образован пак останал си неук?...
...
тихо, тихо минава си нощта спокойна, с пролетна огласа,
а с нея временно отмира уморената ми личностна нагласа...
| |
|
Не може да ме Proвокира това. За агент-провокатор се иска пипе. И куку. С лъвовете обаче шега не бива. Това е разбрал и сафари водачът Нголъвове Нплаши от Кения:
Снощи си седях на клона
и си бърках в панталона,
а от храста срещу мен
дебнал ме е звер голем.
Тъкмо попривършвах вече,
той внезапно се завтече
със озъбена уста
къмто моята боа.
С гащите го аз замерих
на върха се покатерих,
Там стоях до сутринта,
но съм още със боа.
Кения, резервата Титилупи, 1998
М
и
н
а
в
а
щ
| |
|
Много си забавен!Що не наминаваш в Шантав клуб-
ще те четем и ще ти се радваме от сърце!
| |
|
|
|
|