Във денят мъглив, когато хлопне грубия капак
и на стола сам увисне прашния ми анорак,
пак ще мине пощальона и гърбаткото млекар,
запотени бетонджии ще крещят пияни:"Вар!!!".
Точно в този ден незнаен, и отлаган и зован,
в чернозема плодороден щом изстина закопан,
млади татковци ще сочат:"Виж, камила, виж - питон!!!"
и девойче ще изрязва диадема от картон.
Точно в този ден внезапен, като пещерна река,
няма да се случи нищо, ама нищо по-така...

Човек, който е грешил много, винаги бива умен.

Дали за живия смъртта е мисълта-близнак,
неугледна и ожулена като изтъркан анурак?
Дали на радостта нерадостния противовес
се явява горчивото ни хапче против стрес?
Дали на младостта сгърчения образ във немощ
не дарява още сили, макар с кошмари в полунощ?
Дали на въпросите наслуки изброени прежде тук
отговора ще намеря, образован пак останал си неук?...
...
тихо, тихо минава си нощта спокойна, с пролетна огласа,
а с нея временно отмира уморената ми личностна нагласа...

Не може да ме Proвокира това. За агент-провокатор се иска пипе. И куку. С лъвовете обаче шега не бива. Това е разбрал и сафари водачът Нголъвове Нплаши от Кения:




Снощи си седях на клона

и си бърках в панталона,

а от храста срещу мен

дебнал ме е звер голем.

Тъкмо попривършвах вече,

той внезапно се завтече

със озъбена уста

къмто моята боа.

С гащите го аз замерих

на върха се покатерих,

Там стоях до сутринта,

но съм още със боа.







Кения, резервата Титилупи, 1998

М
и
н
а
в
а
щ

Много си забавен!Що не наминаваш в Шантав клуб-
ще те четем и ще ти се радваме от сърце!