|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|
ето сърцето,
ето обичта дори -
муза се дири...
Редактирано от Vetrim на 13.02.05 20:00.
| |
|
|
|
"...прашинка и гигант слети във едно
трепкат и играят в сутрешното зарево...
---
...тишина,
и само вятърът нашепва нежни слова -
милва и лудува, протяга ръка -
иска да те поведе в чудни страни,
старите си дрехи тука остави.
Литни!
Мисли!
Люби!
Да станеш сутрин
рано във зори!"
финала на стихотворението ми "Да станеш", публикувано преди време в този клуб....
Алфа - Омега:
Любов, Истина, Мъдрост...
но ги приложи!
| |
|
|
|
аз ставам
всяка сутрин
усмихвам се дори
понякога - обичам
понякога - боли
и повечето мисли
към тебе все
летят
в цветните поляни
да срещнат
пролетта
...
Навътре в мен е океан от самота...
| |
|
|
|
Искрица любов,
капка от цял океан,
влюбени очи.
| |
|
|
|
имах надежда -
обичах влюбен нежно,
така - досега...
| |
|
|
|
Брат ми е Изгрев,
Слънцето - ласкав баща,
нося РАдостта!...
| |
|
|
|
Майка ми Гея -
ласкава, нежна, добра.
Пея за Нея.
| |
|
|
|
Утре - огрей я,
виолетка дари й,
слънчева сватба...
| |
|
|
|
поглед огъня пали,
изгаря ме,
пепелта разпилява...
Навътре в мен е океан от самота...
| |
|
|
|
С небе завита,
с цвят и плод дарена,
целува лъча.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
[
