Ето още уроци!
* * *

Лозата вие
стремеж за свобода по
връв опъната.

* * *

Патица бяла
на зелена поляна
кълве пролетта.

* * *

Птица мина по
небето, и пролетна
диря остави.

* * *

Гларусът гладен
в локва слънцето кълве.
Мирис на риба.

* * *

Леден пейзаж. Не.
Зимата пак целуна
моя прозорец.

* * *

Малка къщурка
гушнала печката..., и
димно въздиша.

* * *

Капката тича
по стеблото гонена
от мравка жадна.

* * *

Пролетен вятър
в косите ми вплете
мирис на цвете.

* * *

Зимното море
целуна устните ми
с вятъра леден.

* * *

Паякът хванат
в капан от бисерчета.
Сутрешна роса.

* * *

Върху миглите
кацна снежинка и се
залюля бързо.

* * *

Есента плаче
с листа и влиза гола
в зимна прегръдка.

* * *

Удар със криле
на пеперуда, за миг
забави дъжда.

* * *

Самотни диви
круши полето пазят,
изгрева срещат.

* * *

Лятното време
разкъса облаците
с лястовичи вик.

* * *

Луната скочи
върха на бора и към
звездите тръгна.

* * *

Лятото нахлу
през прозореца със дъх
на цветя и дъжд.

* * *

Небето слезе
ниско, лястовиците
и те. Заваля.

* * *

Лятото загря
прахта. Стъпвам на пръсти.
Приказни следи.

* * *

Врабецът яде
от ябълката райска
и не го знае.

* * *

Небето черно
в комина се закачи
и взе да плаче.

* * *

Мъгла изяде
квартала. Опита и
мен, но не успя.

* * *

Небето светна.
Миг живот премина през
светкавицата.

* * *

Музика мина,
погали ухото, във
кичур се спъна.

* * *

Есента шуми
под краката ми в жълто.
Връща ми спомен.

* * *

Залез прекрасен
в червено, на клонака
пак закачи се.

* * *

Есенна сутрин.
Тихо е, и вятъра
не гони листа.

* * *

Денят се плъзва
покрай мен, целува ме
и бавно чезне.

* * *

Жегата легна
върху книгата ми пак.
И как да чета!

* * *

Без вятър падат,
като дъжд жълти листа.
Идва зимата.

* * *

Лятото чука
на стъклото с бисери.
Падна градушка.

* * *

Лятната жега
прегърна ме и тихо
извика съня.

* * *

Лятната буря
остави стъпките си -
капка до капка.

* * *

Небето скъсано
в оранжево, вятърът
играл си с него.

* * *

Във блясъка на
мокър покрив сянката
на гълъб мина.

* * *

Дъждът дойде и
прегърна ме ситничко
с мокри целувки.

* * *

Огледалата
мокри лежат на пътя,
капки ги чупят.

* * *

Дъждът поплака
тихичко. В косата ми
сълзи умряха.

* * *

Луната много
наедряла жълтото
връз мен ще пръсне.

* * *

Катунът тръгна.
Останаха огнища
черни да скърбят.

* * *

Вятър облиза
земята. Листа лепнат
по езика му.


Детелина Тихолова

Залез. Декември.
В косите на зимата
ледена роза.

*

Като майка ми
и този ден си отива
твърде рано.

*

Бъдни вечер.
По надгробните ангели
снежинки-перца.

*

Господи, ангел! -
помисли си мишката,
видяла прилеп.

*

Задушница.
На гроба на градинаря
идват розите.

*

Детето носи
трохички на птиците
в телевизора.

*

Щом се съблече,
повехнаха розите
по роклята й.

*

Кокошки гледат
ветропоказателя -
ах, истински мъж!

*

Червена роза
в косите на циганка:
пияна вишна.


Петър Чухов

Хитър Петре, бре,
що тъй Чери наруга?
тя е най-добра!



пп в интерес на истината - уча се от Чери, от нея разбрах броя на сричките, а от днес - и разпределението им по редове...

можем ли да въведем няколко стила в Хайку-то? - този, по който пишем с Чери е "свободен", а този, който ни демонстрираш ти е "класически" (или "строго хайку"). Някои гопредпочитат само в тристишия без да се съобразяват от ритмиката, други гледат римите... изобщо - шарен свят, каквито са и цветята в Клуб Поезия, нека си останат своенравни и със собствен аромат.
Несъмнено чаровната Чери е едно от емблематичните и благоухани брилянтчета от огърлието на Клуба... дай Боже повече като нея!

лесно е да се цитира чуждо творчество, по-трудно е да се даде личен пример, според собствената критика, за което всъщност те помолих...

отново благодаря за високата оценка, приятелю! отново искам да подчертая, че не се състезавам с никого по каквито и да било показатели. просто ми харесва да пиша за това, което ме вълнува в момента, колкото банално или познато да ми е то...

в интерес на истината, аз имам много да се уча от теб!

Нимa читaтелят нямa прaво нa мнение? Нимa не пишеш зa дa си четенa? Нимa не те интересувa мнението нa четящите? Слaдкa ми черешке, aз изкaзaх стaновище нa четящ, при товa чел достa. Сaмо мнение, че прочетеното зa мен бе сухо и ежедневно спaзвaне нa срички. Поднaсям извинение aко си се почувствaлa зaсегнaтa, но мисля, че трябвaт не сaмо прaвилa, a и фaнтaзия и усет дa рaзчовъркaш усещaниятa нa четящия. Товa е.

Ветрим, хaйкуто не е сaмо броене нa срички.
По–лесно е нa текст с душa дa му донaглaсиш сричките, но обрaтното е невъзможно.

Е, то скромност, ама пък толкова не бива...нали ти ми обясняваше в хайку форма какво е хайку, за което благодаря, макар да ми стана неприятно, защото преди твоя въпрос - Що е хайку - изразявах мои състояния, визия, защото така усещах същността на хайку-стиха... а от тебе разбрах, че най-важно е да броя срички...е, и това взех да правя...значи от приятелска бележка има полза, ако не сме дребнави и се съобразим с нея.

Сега в писаното от хайку-байку не виждам нищо по-различно от това, което направи ти, но се набляга на съдържанието, не само на броенето...сега пък за тебе вече не са важни правилата за писане на хайку ли?

припомням ти:

Седемнадесет във три -
туй е хайку,
отгоре не върви...

Хубаво е знаещите какво е хайку да обяснят на нас - сега пристъпващите наистина КАКВО Е ХАЙКУ - точен брой срички, изразено състояние, картина, чувство... или и двете в съчетание?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Изrpeв на 09.02.05 23:01.

Помага само
от истината воден
нежен приятел.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

разбира се, че читателите имат право на мнение, но аз не пиша за тях, а за собствено усоволствие и ако това се харесва на някого - добре, ако не - пак добре