Като ония гълъби,
пресекли пътя ми
през каменен площад,
до замръзналия
водопад на думите…

Дръзките торпили на очите ти
пронизват
мъгливите портали
на недоизречените мисли
и ме повличат
към нови светове.
И точно
като ония гълъби,
взривявам се
на фоерверги от крила
и бяла жажда.
И чупя пясъчния си часовник.

"замръзнал водопад от думи"

не бива да се коментира, само да се съзерцава

бе ти как така винаги пишеш толкова хубаво, а, а ,ааааааа?

:)
красотата на израза ти не се е променил :)