Видях как се счупи сърцето ти -
разбиха го моите думи
толкова чужди и много нелепи,
а в очите ти буря избухна -
заваля много тъжно и тихо
и валя сякаш много години,
много дни и объркани нощи,
аз стоях отстрани мълчаливо
и болеше от черно безсилие
да докосна сълзите ти, още
се страхувам пред теб да застана
и смирено да моля за прошка...

Ти сега си безкрайно далече
уж до мен, всъщност друга планета,
между нас има много пътеки,
незарастващи рани и вечери,
за които не бива да помним.
И сега е съвсем невъзможно
да се връщам към теб, да оставам -
ти ме чакаш, простила навярно
и забравила всичко отдавна.
А ръцете ти пак мене търсят,
пак за мен се отварят самотни,
и шептиш, че си тук, не е късно,
само мене сънуваш все още...
Не разбираш, че страшните думи
ме преследват жестоко и кърваво
и събирам парчета от себе си...

а сърцето ти още е счупено...

dobre

Много красиво.
Може би защото е истинско...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

"...заваля много тъжно и тихо
и валя сякаш много години..."

Красива душа имаш...

Много е добро.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

благодаря ти за съгласието, сега ми е по-спокойно

истинско е
и затова толкова боли

благодаря ти, но не се връзва някак си -
да имаш красива душа
пък да изричаш неща, които толкова нараняват

благодаря ти, но това не е толкова важно, ако човека, за който е писано няма да го прочете, нали

Ами погрижи се да го прочете. Животът е прекалено кратък, за да го пилеем в страх и суета.. Заслужава си да поемеш малко риск, иначе може да съжаляваш цял живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите