"Зима"

Целувам очи от толкова време забравени,
те скриват за мен света, когато е грозен.
Щом прогледна отново, тук са поставени,
няколко рози, сълзи и въпрос несериозен.

От мен ли зависи, да бъде небето ти синьо?
Така че да виждаш звездите, които се крият.
Или скоро ще може без капка мастило,
да засияе цвета, и да не могат да го изтрият!

Без съмнение в капан на живота попаднала,
опитвам, в лабиринта аз път да намеря.
И чудя се. Как да повярвам че тебе те има?
Когато при мен все още е такава зима ?


~~~

...А вятърът обръща тихо
Докосването в топлина...
Водата - в вино недопито...
Леда - във пламенна жена...

...а може ли вълшебство да направи?
да впримчи здраво тъмното отвън.
и огън кротък, който е запален...
да се поддържа тихо ... ден след ден... ?

~~~

...Не знам дали ще мога... бих опитал.
Да бъда вятър в морската вода...
Да те докосна - жадна, неприкрита...
Да бъде споделена ...сутринта...

Само че съм без нотификация...

поне сутринта...
моля чак

свалките ти нямат чет - сериозната не те удовлетвори, на пантерата се хвърли, но не - богиня ти трябваше, нали, внезапно тъжен се обърна към сияйна звездо-лъчка, и не свърши твойта каша - надуши пак къде медеца може би те чака - обятията тук на джил - горката.

~~~

това, което тук във виртуалното пространство прилича на "свалки" и "флиртчета" , не е задължително да бъде пренесено на живо, в реалността...

~~~

няма нищо лошо ако има единодушие за задължителните и незадължителните неща...

а и когато не се смесват реално и виртуално, реалното не влияе на виртуалното и виртуалното не влияе на реалното - тогава пак няма нищо лошо, иначе твоето стихче е мило.