"Зима"

Целувам очи от толкова време забравени,
те скриват за мен света, когато е грозен.
Щом прогледна отново, тук са поставени,
няколко рози, сълзи и въпрос несериозен.

От мен ли зависи, да бъде небето ти синьо?
Така че да виждаш звездите, които се крият.
Или скоро ще може без капка мастило,
да засияе цвета, и да не могат да го изтрият!

Без съмнение в капан на живота попаднала,
опитвам, в лабиринта аз път да намеря.
И чудя се. Как да повярвам че тебе те има?
Когато при мен все още е такава зима ?


~~~

...А вятърът обръща тихо
Докосването в топлина...
Водата - в вино недопито...
Леда - във пламенна жена...

...а може ли вълшебство да направи?
да впримчи здраво тъмното отвън.
и огън кротък, който е запален...
да се поддържа тихо ... ден след ден... ?

~~~

...Не знам дали ще мога... бих опитал.
Да бъда вятър в морската вода...
Да те докосна - жадна, неприкрита...
Да бъде споделена ...сутринта...

Само че съм без нотификация...

поне сутринта...
моля чак

свалките ти нямат чет - сериозната не те удовлетвори, на пантерата се хвърли, но не - богиня ти трябваше, нали, внезапно тъжен се обърна към сияйна звездо-лъчка, и не свърши твойта каша - надуши пак къде медеца може би те чака - обятията тук на джил - горката.

~~~

това, което тук във виртуалното пространство прилича на "свалки" и "флиртчета" , не е задължително да бъде пренесено на живо, в реалността...

~~~

няма нищо лошо ако има единодушие за задължителните и незадължителните неща...

а и когато не се смесват реално и виртуално, реалното не влияе на виртуалното и виртуалното не влияе на реалното - тогава пак няма нищо лошо, иначе твоето стихче е мило.

а и ако позволиш - две малки забележки, едната по формата, другата по съдържанието
1-ако небето е синьо /говорим за дневното небе/ понякога е трудно да видиш звезди, точно толкова колкото и ако е облачно , вижда се обикновено само една звезда
2-опитай да повярваш на себе си, не на друг, на себе си

с твоята забележка 1 - ме подсети за нещо...

независимо дали е дневно или нощно небето...звездата трябва да е само ЕДНА, т.е аз , нали ?
и трябва да е най-ярка, и заслепяваща, и никоя друга да не може да й се "премери" :)
... твърде "идеална картинка" ?!? ...

и двете ми забележки са уместни, ще ти стане ясно някой хубав ден...

на нощното небе не се вижда само една звезда, струва ми се, не говоря иносказателно, а буквално или вече те е прихванал синдрома на подтекстовото разбиране?
бтв, виждам, че твоята е помръкнала, защо така, Джил? без звезда, само една?

ауу, каква добронамереност... :)
...а ти защо си толкова пристрастна? :)

аз лично съм отегчен от анонимни "добри" намерения...

мерси. но този "хубав ден" аз съм го минала...т.е. разбрала съм. :)

а пък, ако трябва да кажа какво искам - искам някой да НЕ ми казва - кога и как - а да напише нещо - равносилно на моето

~~~

...има нещо в думите ти (буквалните:)) , с което като че ли искаш да ме засегнеш?
или просто се опитваш да "налучкваш" ?

~~~

равносилно ли? какво е равносилно? не смятам че имам да меря нещо с теб, не се мерят неща от различно естество...
ако имаш пред вид равно по сила, не искам да те комплексирам просто...

струва ми се, че само го говориш, но при тебе често се получава думите да са без подплата

...Отдавна преминали -
там край реката...
замръзнала мисъл
и жива вода.
Загубени - някъде,
сред синевата...
очакващи бряг
и искряща следа.
...А мислите тихо
на възел се сплитат,
докосвайки леко
притихнала страст...
И сянка намира
гореща обител...
неказана мисъл...
Май...мисъл на глас...

...;)

Нещо равно по сила имам предвид.
Не да се мерим или сравняваме...
а да общуваме равностойно.

И бях права. наистина си искала да ме засегнеш.
опитваш се да намериш някакви мои "слабости" , които да покажеш. Не само на мен, но и на другите, ... които четат тук...
а защо ? :-)

~~~

Здравей
Я се усмихни.

Аз чета тук, и не виждам никакви твои слабости.

здрасти
мерси :-)

в интерес на истината и аз не виждам такива в мене си, та все се чудя как другите ги виждат

на шега, на майтап...
а как си ти ?

Шерлок Холмс и д-р Уотсън нощували на открито, по някое време Холмс се събудил и побутнал д-р Уотсън
- Уотсън, какво виждате?
- Звезди.
- Не е вярно.
- Какво тогава?
- Елементарно, Уотсън, откраднали са ни палатката.



Та приемай го както искаш, всъщност приемай го точно както си го приела.
Иска ми се да кажа нещо за търсенето на подтекст, има хора, които винаги търсят нещо липсващо в думите. И успяват да развият дотолкова сетива и да си изградят някаква своя словесна алхимия, че се научават да влагат липсващи неща в думите си (словоблудство) или да влагат истински неща в тях, но така, че да са фактически липсващи. Дотолкова знаковата небитийност е белязала общуването им, че в един момент се чувстваш като в гейм-адвенчър, говорейки с тях, интересно е, но от определено место нататък започва да става натоварващо. Да вървиш из лабиринти и да решаваш задачи, докато се почувстваш отровен от безбройните неразгадаеми и сякаш множащи се в безкрая на рефлексията и свръхрефлексията знаци и не намираш вече в нищо сигурна опора. Чувстваш се навсякъде заобиколен от капани и губиш реална представа за нещата - истина и лъжа, оказват се преминаващи едно в друго без ясна разграничителна линия. И не знаеш какво да очакваш, предпазливо започваш да очакваш най-лошото и спираш развитието в задънена улица.

Иначе, ако ще говорим за синева и звезди... Единствената звезда може да топли и осветява, но може и да изгаря и изпепелява безмилостно:
"Смърт! Сега е твоят час…убивай, смачквай, разпилявай, отрова, сълзи и съдби, размести, разкъсай, отвори жестоките очи, в които тъмно-лилавите бездни засмукват този свят. Неосезаемата белота на ширналата се одежда замахва и размазва слънцето на черно-огнени петна. Бяла е смъртта. И нежна. И корава. Зла. Зла. Зла…О, Луцифер, вземи! Скали и пясък и безумна пустота…Пустиня - само светлина. Без сенки. Сенките са демони. Нажежавай тази сухота. Заличава всичко безплътната и белота…

… за да изгрее най-накрая пак нощта. С милион звезди. И с луната – нейната усмивка…Топла и далечна. Далечна. Най-сетне осезавам разстояния…Извръщам се назад - погледът му се плиска отвъд мен, като вълна от онова море, в което не пожалих нищо, за да го имам, само за да мога да го умъртвя. Не ме достига тази синева. Далеч е тя от родната пустиня, в която най-милно е настъпването на нощта и лунните халки – белезниците, с които ме притегля магията на моя Сатана"

Малко е копи-пейст, но приеми, че това пък е моето дежа-вю



Зимното настроение, как да го коментирам, може би така:

Врани моята душа кълват

Врани дишат нежен лъх от гълъбови длани.
Врани пият жабуняк от мойте рани.
Врани издълбават в кръв, ах - човки самозвани,
сърце, оголено като любов без нежност и самозабрави.

Как ли? ...нещо, като Нищо...


Каква шега? Ти да не си водолей? ...те така се шегуват

хей,...
водолей съм, второфевруарски при т'ва
значи отговарям на изискваниятА ?!?

Значи майсторски можеш , от Нищо - Нещо да правиш ?

~~~

Отдавна....припомнени
с тиха тъга,
пазени спомени,
за бряг и нега...
До цвят неотронен
поток ромоли,
във сплетени клони
въздишка шепти.

...

пътечката дава ти отговор...странно ...
наблизо е спряло усещане бяло...
то ли ще води натам...без посока?
и има ли още ... без свян ... до потока...

...

~~~

Е, аз съм експерт по водолеите.
Отговаряш. Много даже.
И няма да забравя да ти честитя.

Аз най-много това го мога- да правя от нищо - нещо, от слона - муха, от думата - дупка....

Свенливост? Или май - усещане бяло,
свенливост захвърлена, цвят на кафе
горещо и облачно, капка и цяло,
потокът очаква... едно кадифе...

понякога просто трябват време и ... съответната математика ;)

поради тази ли причина анонимстваш с по-други намерения?

Или се обърка?

И илюзионизма да се отмени от учебната програма, иначе все някога някой издърпва (вълшебната) пръчка от ръцете на "гуруто". Миналото не се изтрива, но лесно може да се превърне в нещо друго, под хипноза. Често в по-лошо.
БТВ, запълването на кухини трябва да е самотно занимание, словоблудството е като да спиш с проститутка.

да ти призная...и аз бих могла да се изгубя в твоя свят....

това което казваш за думите, и всичко което се влага в тях.
според мен, всеки има собствен начин да изгражда пътя по който стига до другите хора и общува с тях. Начина на изказване, думите, и това което се влага.
за някои, тва представлява нещо като буфер, пространство в което се постига равновесието между две различни по вид пространства (for example, м/у мен и теб). в него се правят нещата на един по-предварителен план преди да се стигне до същността на човека (отчасти може да се приеме и като един вид защита) - уточняват се граници, залагат се капанчета, примамки, ...точно от същността на конкретния човек зависи, как ще изглежда и какво ще бъде това пространство. зависи и от силата му дали ще може да "увлече" и от способностите му - дали това ще бъде интересно за другите. ако мога образно да се изразя - нещо от сорта "много му върви лафа" :)))
дали двама души могат да бъдат заедно и да правят разни неща така, може да се разбере в значителна степен от това, дали могат да разговарят :-)). това е моето мнение...
ако има нещо което не се харесва или дразни, тук му е мястото да се изясни, щото натам...когато работата отиде отвъд думите - направо си боли :-)

останалото е вече на други нива....

ама стига съм теоретизирала....

да опитам....

~~~

и аз да ти покажа нещо....

ужасът реално обгръща всичко наоколо. неумолимо силно прихваща всяка частица съзнание. не оставя нито миг за отдих...така че да се помисли какво е действие.
черно-сива, жива маса заплашва да залее всичко.
прехвърля ме в други пространства...
без спомен и сълзи остават дълбините...времето не помага. вселената ми се разпада, светът се свива в малка точица, аз също...
промъква се слаба светлина, отнякъде донесла тихи звуци...побутват ме...игриво е...
отново се размива всичко в мен и около мен, пространство няма...някой ме зове
събирам се...топлинка...усещане с докосване...


~~~

предпочитам да не ме имитират

представи си, че има хора, минали през всичките нива (гейм-суперстар) и знаят че това, което говориш помага само на първо ниво. общуването е процес, в който и трудности, но и възможности заедно преминават в друг етап, гемът свършва, ако трудностите се множат, а възможностите намаляват. толкова за "капанчетата и примамките". ако изобщо ме разбра. иначе е радостно, че обичаш "изясняването". аз също.
п.с. увличането е нещо прекалено лесно, за да се поставя в центъра.

а ти знаеш ли истината? или това е "твоята" "истина"?
прочети темата ми в 20-30

Лошо. Те и клонирането май забраниха...

ексхибиционист - щом си тук не знам дали не е вярно. все пак звездите са това което се вижда, а не липсващата палатка.

а ти прочети темата ми в "Любов"
възрастта няма значение, на някои акъла им идва прекалено рано, на други прекалено късно, на трети никога - пази боже обаче да е ненавреме или пък по пътя да повтаря все едни и същи грешки.

А ти защо си тука?... :)
звездите сме ги виждали всички, мила - просто трябва да погледнеш във вярната посока.

... твоята?
И ееее, бива ли така - допреди малко "звезди, звезди, поезия" и изведнъж "звездите сме ги виждали всички". Фарс. Никога вече няма да влизам в Поезия... а аз си мислех, че Любов е дъното...

... само една последна рецитация /по памет/...
"хубаво е че си ги казвате тези неща, но мислите ли, че анонимното "казване" е дъ райт уей"? моля последния да загаси лампите.

защо използваш "ако изобщо ме разбра" ?
аз те разбирам...

'увличането е прекалено лесно...и т.н..."

предпочиташ трудните неща?
ето ти едно предложение - да стигнеш до "дъното", там от където нищо и към никъде не се вижда...
и ако там срещнеш някого - знаеш ли какво означава това ?

от там се връщам, бейби, нямаш си на представа, как всичко тука ми е дежа-вю приеми го на доверие

...притча за врабчето - фрагмент: "не всеки който те засипва с лайна ти мисли злото и не всеки, който те измъква от лайната ти мисли доброто" но всъщност вече ми е досадно.

дежавю, е, струва ми се, някой да скапва нечия хубава тема.

ок, скъпа...приемам го на доверие
а какво си носиш от там ?

не обичам притчи...твърде много поуки има...
сигурно е трудно, да преживяваш нещо, пак, и пак, и то с чувство на досада и отегчение...
защо не си ги изхвърлиш?
аз пък , съм си намерила начини, да не ми се скучно и досадно - в каквото и да ми се наложи да се забъркам...

то какви работи се скапват, той за темите се замислил ... и за съдбата на генния си материал

гледам да не попадам сама в повтарящи се ситуации, макар че все още не го владея напълно, просто гледам да балансирам, ако чувствам, че не всичко ми е изяснено - ще се върна пак и пак и пак. по скоро друго дежа-вю имах предвид, просто си бил в един лабиринт и някак си минаваш в друго състояние/измерение и през стъклена стена виждаш себе си пак на същото онова място, знаеш си всички бъдещи ходове, но сякаш си вън от това.
не ходи в гората, който го е страх от вълци. какво си нося викаш? ами безстрашие. когато си бил там - всичко друго е по-добро.

генния ли казах, упс, сори, не мога да редактирам, да се чете - поетичния

елисавета. :)
след всичките ти "сцени" и гнусни номера си тотално игнорирана от живота ми.
съжалявам, че трябва да ти го казвам и тук - клубът не е за това, просто не виждам друг начин да спреш с маниакалните изяви.
:)

Пламене, ако ще си говорим неанонимно, мисля, че форумите са за всички, игнорът включва ли да ми отговаряш? :)))
Не виждам някъде да ти правя гнусни номера, говоря си, пък ти си правиш доколкото виждам същото и няма кой да те спре, както и мен, та батенце, просто всеобщата незадоволеност на всички в тоз форум си е факт неотменим, и за някои - неприкрит.
Кво казаваш, че пиеш в събота вечер, искаш ли да ти препоръчам розов телефон?
Просто е мило - личните отношения - на лични бележки, телефони, лив, не да сваляш със смешния си маниер почти целия дирски женски незадоволен състав.

Просто на някои хора не им е ясно какъв е истинския начин, но се опитват да поучават други, на трети пък им е все през тая, къде и как ще си излеят каквото имат да си изливат, и просто се кефят на с почти нищо непредизвиканото внимание, всеки обича да е център на вселената, когато собствения му център му се губи. Пет пари не давам колко думи можеш да наредиш една след друга накуп, без смисъл, ред и посока, само с едно внушение - "обърни ми внимание", "това е любовта", "знам какво е", - много подтекстове, сплетени в единедин, иначе като форма - твърде много многоточия, без стройна рима и най-важното - клиширани асоциации - звезди/щастие, зима/нещастие, поток/живот, пътека/посока. Но явно поезията не е целта. Сори за бруталния анализ. Това е което не ти харесва, та го искарваш "маниакална изява". Когато боли, има защо.

я вземи да се разпишеш в Споделено - Георги Господинов написал нещо за заешката/уж бързешката любов. Ммммнооого интересна тема. Но и без рима - онова е поезия. А не боза.

и как върви генната комбинаторика? синевата взима ли превес във вероятностното разпределение, сори, хванала ме е логореята... та си питам, лилавото спада ли към синьото, а тъмно-лилавото? Все пак това увеличава шансовете

радвам се

а това как умееш да правиш от малкото - голямо, и от голямото малко...
е едно "много полезно упражение"
и аз го мога. изпразвам нещо от съдържанието му, а след това му давам ново такова....(по възможност, по-хубаво, и по-чисто )...

~~~