гледам да не попадам сама в повтарящи се ситуации, макар че все още не го владея напълно, просто гледам да балансирам, ако чувствам, че не всичко ми е изяснено - ще се върна пак и пак и пак. по скоро друго дежа-вю имах предвид, просто си бил в един лабиринт и някак си минаваш в друго състояние/измерение и през стъклена стена виждаш себе си пак на същото онова място, знаеш си всички бъдещи ходове, но сякаш си вън от това.
не ходи в гората, който го е страх от вълци. какво си нося викаш? ами безстрашие. когато си бил там - всичко друго е по-добро.

генния ли казах, упс, сори, не мога да редактирам, да се чете - поетичния

елисавета. :)
след всичките ти "сцени" и гнусни номера си тотално игнорирана от живота ми.
съжалявам, че трябва да ти го казвам и тук - клубът не е за това, просто не виждам друг начин да спреш с маниакалните изяви.
:)

Пламене, ако ще си говорим неанонимно, мисля, че форумите са за всички, игнорът включва ли да ми отговаряш? :)))
Не виждам някъде да ти правя гнусни номера, говоря си, пък ти си правиш доколкото виждам същото и няма кой да те спре, както и мен, та батенце, просто всеобщата незадоволеност на всички в тоз форум си е факт неотменим, и за някои - неприкрит.
Кво казаваш, че пиеш в събота вечер, искаш ли да ти препоръчам розов телефон?
Просто е мило - личните отношения - на лични бележки, телефони, лив, не да сваляш със смешния си маниер почти целия дирски женски незадоволен състав.

Просто на някои хора не им е ясно какъв е истинския начин, но се опитват да поучават други, на трети пък им е все през тая, къде и как ще си излеят каквото имат да си изливат, и просто се кефят на с почти нищо непредизвиканото внимание, всеки обича да е център на вселената, когато собствения му център му се губи. Пет пари не давам колко думи можеш да наредиш една след друга накуп, без смисъл, ред и посока, само с едно внушение - "обърни ми внимание", "това е любовта", "знам какво е", - много подтекстове, сплетени в единедин, иначе като форма - твърде много многоточия, без стройна рима и най-важното - клиширани асоциации - звезди/щастие, зима/нещастие, поток/живот, пътека/посока. Но явно поезията не е целта. Сори за бруталния анализ. Това е което не ти харесва, та го искарваш "маниакална изява". Когато боли, има защо.

я вземи да се разпишеш в Споделено - Георги Господинов написал нещо за заешката/уж бързешката любов. Ммммнооого интересна тема. Но и без рима - онова е поезия. А не боза.

и как върви генната комбинаторика? синевата взима ли превес във вероятностното разпределение, сори, хванала ме е логореята... та си питам, лилавото спада ли към синьото, а тъмно-лилавото? Все пак това увеличава шансовете

радвам се

а това как умееш да правиш от малкото - голямо, и от голямото малко...
е едно "много полезно упражение"
и аз го мога. изпразвам нещо от съдържанието му, а след това му давам ново такова....(по възможност, по-хубаво, и по-чисто )...

~~~